Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Знам, знам — прекъсна я Морийн на път към колата, понеже не го чуваше за пръв път. — Но умът ми не го побира защо трябва тук, в Пагфърд, да отслужват опелото…

Езикът я сърбеше да предложи да минат покрай черквата на път за болницата — изгаряше от любопитство да види как изглежда родът Уидън накуп и евентуално да зърне онази изродена майка наркоманка, но така и не намери удобна формулировка на желанието си.

— Но поне едно нещо утешително става, Шърли — рече на път за детелината. — „Фийлдс“ на практика вече е отписан. Поне на това може да се радва Хауърд. Дори и да отсъства известно време от съвета, все пак успя да го наложи.

Андрю Прайс летеше надолу по стръмния хълм от „Хилтоп Хаус“, слънцето напичаше гърба му, а вятърът рошеше косите му. През изминалата седмица синината около окото му бе станала жълто-зелена и изглеждаше дори по-зле, ако това изобщо беше възможно, отколкото в деня, в който дойде на училище с почти затворено око. На онези учители, които проявиха интерес, Андрю разправяше, че е паднал от колелото.

Започнала бе великденската ваканция и предната вечер Гая беше попитала Андрю с есемес дали на другия ден ще ходи на погребението на Кристъл. Той мигновено й отговори „да“ и сега, след сума ти размисъл, се беше изтупал в най-чистите си джинси и тъмносива риза, понеже си нямаше костюм.

Не можеше да проумее съвсем защо Гая ще ходи на погребението, освен за да е със Сухвиндер Джаванда, към която, изглежда, изпитваше все по-топли и по-топли чувства, откакто се реши, че с майка й ще се връщат в Лондон.

— Мама отчете, че изобщо не е бивало да идваме в Пагфърд — съобщи щастливо Гая на Андрю и Сухвиндер през обедната почивка, когато седяха на ниския зид пред магазинчето за вестници. — Най-после се усети, че Гавин е пълен идиот.

Даде на Андрю мобилния си номер и се уточниха да излязат заедно, щом тя отиде в Рединг да види баща си, и спомена така, между другото, че ако той й дойде на гости, ще го разведе из някои от любимите си места в Лондон. Раздаваше блага наляво-надясно като уволняващ се войник, а така лесно дадените обещания позлатиха перспективата от местенето, което предстоеше на самия Андрю. Понеже вестта, че родителите му вече имат оферта от купувач на „Хилтоп Хаус“, го бе изпълнила еднакво и с вълнение, и с болка.

Плавният завой на влизане в „Чърч Роу“, който обикновено повишаваше настроението му, в случая го попари. Видя движещите се из гробището хора, запита се как ли ще мине това погребение и за пръв път през тази сутрин Кристъл Уидън му се яви като нещо повече от абстрактен образ.

Някъде из най-дълбоките кътчета на съзнанието му се върна заровеният там спомен за онзи случай на игралната площадка в „Сейнт Томас“, когато, в духа на обективните научни изследвания, Фатс му беше дал бонбон от бяла ружа със скрит в него фъстък… и сега усещаше как парещото му гърло се свиваше неумолимо, как се опита да викне, как коленете му поддадоха, как всички деца го наблюдаваха с някакъв особен, безкръвен интерес и само Кристъл Уидън беше намерила сили да изкрещи неистово:

— Андипрайс има ’лергичнаакция!

И беше хукнала с късите си яки крачка чак до учителската стая, после директорът грабна Андрю и спринтира до близката лечебница, където доктор Крофърд му би адреналин. Оказа се, че тя единствена от целия клас бе запомнила беседата, която учителката им изнесе по повод опасното заболяване на Андрю — и единствената, която успя да разпознае симптомите.

Трябваше да наградят тогава Кристъл още на следващото общоучилищно събрание със златна звездичка, та дори и с грамота за „Ученик на седмицата“, но не мина и ден (Андрю си го спомняше със същата яснота, с която помнеше и собствения си припадък), и тя така яко цапардоса Лекси Молисън, че й изби два зъба.

Вкара внимателно бегача на Саймън в гаража на семейство Уол, после натисна звънеца с неохота, каквато дотогава не беше изпитвал. Отвори му Теса Уол, облякла най-официалното си сиво палто. Андрю го беше яд, понеже черното му око беше заради нея.

— Влизай, Анди — рече му с напрегната физиономия Теса. — След минутка ще сме готови.

Остана да чака в преддверието, където петната от витража над вратата правеха дюшемето да прилича на кутия с бои. Теса се отправи към кухнята, а Андрю успя да зърне облечения в черен костюм Фатс, свил се на кухненския стол като настъпен паяк, закрил главата си с една ръка, сякаш очакваше някой да го удари.

Андрю му обърна гръб. Двамата не бяха общували помежду си, откакто Андрю заведе Теса до Гнездото. Фатс две седмици не беше стъпвал в училище. Андрю така и не получи отговор на двата си есемеса. А фейсбук страницата на Фатс си стоеше замръзнала такава, каквато беше в деня на партито на Хауърд Молисън.