Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Кучка малка, мръсна малка кучка! К’во си напра’ила на Роби ма?

А Кристъл се шмугна покрай борещата се двойка, втурна се у дома и затръшна входната врата.

— Еба си майката — измърмори под носа си вторият полицай.

На доста километри оттам, на „Хоуп Стрийт“, Кей и Гая Бодън стояха една срещу друга в тъмното преддверие. Нито една от двете не беше достатъчно висока, за да смени изгорялата преди дни крушка, а нямаха и стълба. Цял ден се бяха карали, одобрявали и пак скарвали. И тъкмо накрая, когато помирението можеха едва ли не с пръст да го докоснат, след като Кей се съгласи, че и тя ненавижда Пагфърд, че е сбъркала и че ще направи всичко по силите си и двете да се върнат в Лондон, иззвъня мобифонът й.

— Братчето на Кристъл Уидън се е удавило — прошепна Кей, след като прекъсна разговора с Теса.

— Оу! — каза Гая. Знаеше, че е редно да изрази съжаление, но не смееше да изостави спора за Лондон, преди майка й да е поела твърд ангажимент, затова само добави плахо: — Жалко.

— Станало е тук, в Пагфърд — заобяснява Кей. — Близо до пътя. Кристъл била със сина на Теса Уол.

Сега Гая съвсем се засрами от това, че беше позволила на Фатс Уол да я целуне. Не стига, че вонеше отвратително на бира и цигари, ами и ръце беше взел да й пуска. Само че тя заслужава нещо много повече от Фатс Уол. Дори Анди Прайс беше за предпочитане. А и Сухвиндер цял ден не й отговаряше.

— Тя съвсем ще се съсипе.

Погледът на Кей напълно се бе разфокусирал.

— Да, ама какво можеш да направиш ти — каза Гая. — Нищо.

— Ами… — замисли се Кей.

— Стига ! — викна Гая. — Писна ми вече от теб! Нали не работиш повече с нея! Обърни ми на мен малко внимание най-после — тропна тя с крак, както беше правила като малка.

От „Фоли Роуд“ полицаят се беше обадил на дежурната служителка от „Социални грижи“. Тери се гърчеше, пищеше и налиташе да разбие предната врата, от другата страна на която се чуваше как Кристъл прибутва мебели, за да се барикадира. Съседите взеха да излизат на праговете си, да не изпуснат нещо от окончателното рухване на Тери. От несвързаните й крясъци и от поведението на злокобната полиция успяха някак си да скалъпят причината.

— Момченцето е умряло — разправяха си един на друг.

Но никой не пристъпи напред да я утеши или успокои. Никой не беше приятел с Тери Уидън.

— Ела с мен — замоли се Кей на разбунтувалата се своя дъщеря. — Трябва да отида да видя с какво мога да помогна. Бях стигнала до някакво разбирателство с Кристъл. Тя никой си няма.

— Бас държа, че се е чукала с Фатс Уол, когато е станало! — кресна Гая; но това бе последният й протест.

Само минути по-късно вече закопчаваше предпазния си колан в стария воксхол на Кей, доволна, че въпреки всичко Кей все пак я покани да тръгнат заедно.

Още преди да стигнат до детелината обаче, Кристъл бе успяла да намери онова, което търсеше — плика с хероин, скрит зад сушилния шкаф, вторият от двата, които Обо беше дал на Тери срещу часовника на Теса Уол. Занесе го заедно с инструментите на Тери в банята — единственото помещение в къщата, което се заключваше.

Изглежда, и леля й Черил бе чула за случилото се, понеже характерният й пронизителен крясък успя да пробие през двете врати ведно с писъците на Тери и да стигне до ушите на Кристъл:

— Отваряй ма, кучко ниедна! Дай на майка ти да те види!

Крещяха и полицаите в стремежа си да накарат двете жени да млъкнат. Кристъл никога през живота си не се беше бола, но много пъти беше гледала. Знаеше какво е дракар и как се прави макет на вулкан, как се нагрява лъжичката, как се попива разтвореният хероин с миниатюрно топченце памук, което служи за филтър при пълненето на спринцовката. Известно й бе, че вена най-лесно се цели на сгъвката на лакътя и че иглата трябва да е максимално успоредна на кожата. Освен дето беше чувала безброй пъти, че бодящите се за пръв път не могат да поемат толкова големи дози, колкото пристрастените, а това я радваше, понеже тя ни най-малко не искаше да поема.

Роби умря, а вината си беше изцяло нейна. В желанието си да го спаси, го уби. Пръстите й вършеха онова, което трябваше, а в ума й прелитаха отделни образи. Господин Феърбрадър тича по анцуг по брега на гребния канал, където осморката тренира. Лицето на Баба Кат, освирепяло от болка и обич. Роби я чака на прозореца на приемните си родители, неестествено чист, и подскача от вълнение, като я вижда да приближава входната врата…

Чуваше как през процепа за писмата на входната врата полицаят я моли да не върши глупости, а полицайката се мъчи да укроти Тери и Черил.