Джоан Роулинг - Вакантен пост

Май ще е най-добре да закрие целия уебсайт. Изобщо да премахне форума. Иначе току-виж призракът се върнал и пак повторил това грозно нещо…

Идеше й на мига да се прибере и да изключи сайта; и в същото време да унищожи веднъж завинаги и оная спринцовка „Епипен“…

Той я видя… Знам, че я видя…

Макар че аз нямаше никога да го направя, ако трябва да съм честна. В никакъв случай. Просто бях разстроена. Но това не значи, че щях да посегна…

Ами ако Хауърд оцелее и първите му думи са: „Като ме видя, тя побягна от стаята. Но не викна веднага линейка. Ами се върна с една огромна игла…“.

Тогава ще кажа, че е получил увреждане на паметта , каза си предизвикателно Шърли.

А ако умре…

До нея Саманта прегръщаше Майлс. Шърли се подразни; та нали тя трябва да е в момента в центъра на вниманието; нима онзи, който се бори за живота си на горния етаж, не е нейният съпруг? Беше си пожелала да е като Мери Феърбрадър — обект на коткане и възхищение, трагична героиня. А не каквото ставаше в момента на практика…

— Шърли?

В стаята влезе забързана Рут Прайс, в сестринска униформа, с изписано по слабото й лице съчувствие.

— Току-що научих… и реших да дойда… ох, какъв ужас, Шърли. Страшно съжалявам.

— Рут, скъпа — изправи се Шърли и се остави да бъде прегърната. — Колко мило от твоя страна. Колко мило.

Приятно й стана да представи своята медицинска приятелка на Майлс и Саманта и да приеме пред очите им съчувствието й — да опита поне мъничко от вдовството така, както тя си го представя…

Рут обаче трябваше да се връща на работа, та на Шърли й се наложи да седне отново на пластмасовия си стол с неудобните си мисли.

— Ще се оправи — говореше тихичко Саманта на склонената върху рамото й глава на Майлс. — Убедена съм. И миналия път успя.

Шърли наблюдаваше как малките неонови рибки се стрелкат насам-натам из аквариума. На нея й трябваше миналото да промени; бъдещето бе празна страница.

— Някой сети ли се да се обади на Мо? — попита след време Майлс и обърса с опакото на едната ръка лицето си, а с другата стискаше бедрото на Саманта. — Мамо, дали да не…?

— Не — отвърна рязко Шърли. — Ще чакаме… докато се изясни положението.

Горе, в операционната, тялото на Хауърд Молисън преливаше извън краищата на масата. Широко разтвореният му гръден кош разкриваше на показ руините, останали след ръкоделието на Викрам Джаванда. Деветнайсет души се трудеха да ликвидират щетите, а машините, към които бе подкачен Хауърд, издаваха тихи, неумолими звуци, които потвърждаваха, че все още е жив.

Далече по-долу, в недрата на болницата, телцето на Роби Уидън лежеше замразено и бяло в моргата. Него никой не го беше съпроводил дотук и никой не му дойде на свиждане в хладилната му камера.

Андрю отказа да го откарат обратно до „Хилтоп Хаус“, така че в колата бяха само Теса и Фатс, при което Фатс заяви:

— Не ща да вървя у дома.

— Добре — отвърна Теса и подкара, като в същото време разговаряше по телефона с Колин: — Да, с мен е… Анди го намери. Прибираме се след малко… Да… Разбира се…

По лицето на Фатс се стичаха сълзи; тялото му не го слушаше; точно като в оня случай с топлата урина, дето се беше стекла по крака в чорапа му, когато Саймън Прайс го накара да се напикае. Топлите солени ручейчета преливаха по брадата върху гърдите му, където тропаха като дъждовни капки.

Не можеше да спре да си представя погребението. На малкото, дребно ковчеже. Не искаше да го правят току пред малкия. Дали бремето на умрялото дете ще се снеме някога от плещите му?

— Та ти, значи, избяга — отбеляза със студен глас Теса през сълзите му.

Вярно, че се беше молила да го намерят жив, но най-силното й чувство в момента бе на отвращение. Сълзите му ни най-малко не я размекваха. Нагледала се беше на мъжки сълзи. И част от нея дори се срамуваше, че в крайна сметка не е намерил сили у себе си да се хвърли в реката.

— Кристъл е заявила пред полицията, че двамата сте били в храстите. И сте оставили малкия съвсем сам, така ли?

Фатс не можеше дума да обели. Не можеше да повярва, че е толкова жестока. Нима не схваща тя опустошението, което вие в душата му, ужаса му, чувството на зараза?

— Дано поне си я забременил — каза Теса. — Да има някакъв смисъл в живота си.

При всеки следващ завой си мислеше, че тя го кара към дома им. Досега най-много се беше боял от Гнездото, но вече нямаше какво да избира между двамата си родители. Щеше му се да слезе от колата, но тя бе заключила всички врати.