Джоан Роулинг - Вакантен пост

В погледа на Хауърд се съдържаше няма молба.

Шърли се облещи от ужас и хукна от стаята. Първо скри „Епипена“ в кутията с бисквити; после го извади оттам и го навря зад готварските си книги.

Втурна се обратно във всекидневната, грабна телефона и набра 999.

— Ало, Пагфърд? За „Орбанк Котидж“ ли се обаждате? Нашите хора са на път към вас.

— Ох, благодаря ви. Слава богу — каза Шърли и насмалко да затвори, но се усети какво е казала и изпищя: — Не, не, тук не е „Орбанк Котидж“…

Но операторът беше прекъснал връзката, та й се наложи повторно да го набере. В паниката си успя да изпусне слушалката. На мокета до нея хриповете на Хауърд ставаха все по-слаби и по-слаби.

— Не сме „Орбанк Котидж“ — викна. — Обаждам се от „Евъртри Кресънт“ трийсет и шест. Съпругът ми получи сърдечен удар…

На „Чърч Роу“ Майлс Молисън излетя от дома си по чехли и хукна на спринт по стръмния нанадолен тротоар към „Старият дом на свещеника“ на ъгъла. С лявата си ръка заблъска по плътната дъбова врата, а с дясната се мъчеше да набере номера на жена си.

— Да, моля? — попита го отворилата Парминдер.

— Баща ми — изрече запъхтяно Майлс, — … пак удар… мама викна линейка… ще можеш ли да дойдеш? Моля ти се, ела!

Парминдер се извърна рязко към вътрешността на къщата и в ума си вече беше грабнала докторската си чанта, но изведнъж се закова на място:

— Не мога, Майлс. Спряха ме от работа. Няма как.

— Не си прави майтап… моля ти се… линейката ще дойде чак след…

— Не мога, Майлс.

Заряза я и хукна навън през портата. И видя Саманта да приближава къщата им по градинската алея. Извика я с треперещ глас и тя изненадана се извърна. В началото си помисли, че самата тя е причината за паниката му.

— Татко… припадна… чакаме линейка… оная проклета Парминдер Джаванда отказва да дойде…

— Боже мили — рече Саманта. — О, божичко.

Втурнаха се към колата и той подкара нагоре по пътя, както си беше по чехли, а Саманта — по сабото, което й беше направило плюски по нозете.

— Чуй, Майлс! Сирена! Вече са тук…

Но като свърнаха по „Евъртри Кресънт“, там нямаше никой, а и сирената заглъхна нанякъде.

На ливада, намираща се на километър и половина от там, Сухвиндер Джаванда повръщаше под една върба нагълтаната речна вода, а в това време възрастна дама притискаше към тялото й одеяла, които бяха станали толкова мокри, колкото и дрехите на Сухвиндер. Наблизо до тях човекът с кучето, който бе издърпал Сухвиндер за косите й от реката, се беше привел над едно малко, безжизнено телце.

Сухвиндер беше останала с чувството, че Роби се гърчи в обятията й, но дали не се беше заблудила от жестокото теглене на водите, които се мъчеха да й го отнемат? Добра плувкиня беше, но Ор успя да я повлече към дъното, да я подмята накъдето си поиска. Понесе я отвъд завоя, захвърли я към сушата, тя успя да нададе нещо като вик и да види как онзи с кучето се затича към нея по брега…

— Няма смисъл — каза мъжът, който от двайсет минути се мъчеше да свести телцето на Роби. — Отиде си малкият.

Сухвиндер изви и се свлече на мократа пръст и взе бясно да се тресе при звука на приближаващата сирена, която беше закъсняла.

На „Евъртри Кресънт“ парамедиците се мъчеха да качат Хауърд на носилката; наложи се Майлс и Саманта да им помогнат.

— Ти върви с татко, ние ще дойдем с колата — викна Майлс на Шърли, която стоеше като втрещена и не проявяваше никакво желание да влезе в линейката.

Морийн, току-що изпратила и последния клиент от „Медният чайник“, стоеше на прага и се ослушваше.

— Много сирени — подметна през рамо на каталясалия Андрю, който бършеше масите. — Трябва да е станало нещо.

И пое дълбоко въздух, сякаш се мъчеше да усети дъха на бедата в тихия следобеден въздух.

Много, много пъти си беше представял Колин Уол как полицаите се появяват на прага му. И ето че най-сетне дойдоха в неделя привечер — жена и мъж, — но не за да арестуват Колин, а да търсят сина му.

Имало смъртен случай и „Нали Стюарт се казваше?“ бил свидетел. „У дома ли си е в момента?“

— О, боже мой! — каза Теса. — Роби Уидън… но това дете нали живее във „Фийлдс“… какво е търсило тук?

И полицайката се зае да й разясни внимателно какво според тях се било случило. „Тийнейджърите го изпуснали от погледа си“, бе фразата, която употреби.