Джоан Роулинг - Вакантен пост

А той се приведе зад щанда, да не види пламналото му лице.

Натисках се с майка ти.

Андрю насмалко да не дойде на работа. Боеше се, че Хауърд ще го уволни на мига за това, че се беше целувал със снаха му, и изпитваше ужас от мисълта, че Майлс Молисън може да нахълта да му търси сметка. При все че не беше толкова наивен, та да не отчете, че в ролята на злодея ще е самата Саманта, която, рече си безмилостно наум, сигурно е минала четирийсетака. Дори имаше готова защитна реч: „Беше се натряскала и ми се хвърли“.

В цялото му притеснение прозираше и слаб лъч на гордост. Нямаше търпение да види Гая; копнееше да й съобщи, че го е награбила възрастна жена, с надеждата, че ще видят нещата откъм смешната им страна така, както се бяха присмивали на Морийн, но че в крайна сметка тя може тайно да му се възхити; освен дето по смеха й ще може евентуално да разбере какво точно е правила тя с Фатс; доколко му е пуснала. И беше готов да й прости. Та нали и тя се беше понаджвакала. Но тя така и не се яви.

Отиде да донесе на Лекси салфетка и насмалко да се блъсне в жената на шефа си, която бе застанала зад щанда със спринцовката му „Епипен“ в ръка.

— Хауърд ме помоли да проверя туй-онуй — каза му Шърли. — На тая инжекция мястото й не е тук. Ще я сложа там, отзад.

Преполовил ролката шоколадови бонбончета, Роби изведнъж изпита страхотна жажда. А Кристъл не му беше купила никакъв сок. Слезе от пейката и клекна в топлата трева, откъдето пак можеше да вижда очертанията й в храсталака заедно с оня непознат. И след малко се свлече по сипея и отиде при тях.

— Жаден съм — захленчи.

— Махай се, Роби! — кресна му Кристъл. — Отивай на пейката!

— Искам да пия!

— Да му еба… отивай на пейката, след малко ще ти дам нещо да пиеш! Изчезвай, Роби!

Разплаканото дете се изкатери по хлъзгавия бряг до пейката. Беше свикнал да не получава онова, което иска, и понеже по навик беше неизпълнителен заради своеволния начин, по който големите му налагаха своя гняв и правила, се беше научил да се възползва при всяка възможност и от най-дребните удоволствия.

Сега, ядосан на Кристъл, Роби заряза пейката и се поотдалечи по посока на пътя. По тротоара насреща му идваше мъж с черни очила.

(Гавин не можеше да се сети къде беше паркирал. Излезе с нервна крачка от Мери и тръгна право по „Чърч Роу“ и едва когато се изравни с къщата на Майлс и Саманта, си даде сметка, че е сбъркал посоката. Но понеже нямаше никакво желание пак да минава покрай Феърбрадърови, се насочи по заобиколен път към моста.

Забеляза омърляното с шоколад, неумито и непривлекателно дете и го подмина; щастието му беше разбито на парчета, та изведнъж му се прищя да отиде у Кей и да се гушне безмълвно в нея… тя поначало беше най-нежна с него точно когато се чувстваше най-нещастен — именно това го беше привлякло към нея от самото начало.)

Шумът на буйната река само засили жаждата на Роби. Поплака още малко, като в същото време смени посоката и се отдалечи от моста, минавайки покрай онова място, където се беше скрила Кристъл. Храстите вече се люлееха. Продължи нататък, жадуващ за нещо за пиене, докато откри дупката в дългия жив плет от лявата страна на пътя. Когато се изравни с отвора, видя игрището от другата му страна.

Роби се промуши през дупката и зяпна към зеления простор с разклонения кестен и футболните врати. Знаеше за какво служат, понеже братовчед му Дейн го беше учил в парка как да рита топка. Но толкова много зеленина за пръв път виждаше.

През полето вървеше жена със скръстени ръце и наведена глава.

(Саманта вървеше напосоки; идеше й само да върви, да върви, без значение накъде, стига да е колкото се може по-далече от „Чърч Роу“. Не преставаше да си задава куп въпроси, но на много малко от тях намираше отговорите; а единият от тези въпроси беше дали не прекали, като призна пред Майлс за онова тъпо, написано на пияна глава писмо, което беше изпратила, за да си отмъсти, и което сега й се струваше много по-неуместно…

Вдигна глава и погледът й срещна очите на Роби. Много пъти бе виждала през уикендите деца да се провират през дупката в живия плет да играят на поляната. И нейните дъщери го правеха, когато бяха по-малки.

Прехвърли се през заключената порта и се отдалечи от реката по посока на площада. Колкото и да се мъчеше да избяга, нямаше как да се отърси от обзелата я погнуса към самата себе си.)

Роби се върна през отвора в живия плет и тръгна по пътя подир бързо крачещата дама, но скоро я изгуби от поглед. Останалата му половин ролка се топеше в ръката му; не му се щеше да я остави, обаче жаждата го мъчеше. Кристъл сигурно е свършила. Обърна се и тръгна назад.