Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Може да слезем нататък — предложи на Фатс и посочи обраслия бряг малко по-долу от моста. — А Роби ще ни чака тук, на пейката.

А тя хем ще го държи под око оттам, мислеше си, хем ще направи така, че той нищо да не види. Не че щеше да види нещо по-различно от онова, което бе наблюдавал по времето, когато Тери водеше у дома им непознати…

Но и всичката умора не попречи на Фатс да се отврати. Абе как ще вземе да го прави на тревата, пред очите на едно дете?

— Айде недей — помъчи се да каже небрежно.

— Няма да ни пречи бе — навиваше го Кристъл. — Ще му дам ролката. И изобщо няма да разбере какво става — каза, което си беше чиста лъжа.

На Роби много неща му бяха ясни. Дори в детската градина беше станал скандал, когато го бяха хванали да прави уж „задна прашка“ на друго дете.

Добре де: нали майката на Кристъл е била проститутка, сети се Фатс. Това, че не харесваше предложението й, не беше ли всъщност проява на неавтентичност?

— К’во има? — попита заядливо Кристъл.

— Нищо — отвърна й.

Дейн Тъли щеше да се навие. Пайки Притчърд щеше да се навие. Гнездото — за нищо на света.

Кристъл заведе Роби на пейката. Фатс се сгъна на две да надникне над облегалката надолу към шубрака и му се стори, че малкият наистина няма да може нищо да види, но и той все пак ще гледа да свърши колкото се може по-бързо — за всеки случай.

— Вземай — подаде Кристъл ролката с шоколадови бонбони и Роби ги грабна с нетърпение. — Всички ги изяж, ако искаш, само почакай една минута тук. Никъде да не си посмял да мръднеш. Аз слизам долу до ония храсти. Разбра ли, Роби?

— Ъхъ — каза щастливо малкият с вече пълна с шоколад и карамел уста.

А Кристъл се свлече надолу по брега към храсталака с надеждата Фатс да не създава проблеми за това, че ще го правят без презерватив.

Гавин си беше сложил черните очила срещу блясъка на сутринното слънце, но за дегизировка и дума не можеше да става — Саманта Молисън щеше да познае колата му от пръв поглед. Затова още като я видя да крачи решително по тротоара с приведена глава и забити в джобовете ръце, предпочете да направи внезапен ляв завой, та вместо да продължи по пътя си към Мери, взе, че мина по стария каменен мост и накрая паркира в странична уличка на отсрещния бряг на реката.

Никак не желаеше Саманта да го види паркирал пред къщата на Мери. В делничен ден ставаше — тогава ходеше в костюм и с куфарче в ръка; нямаше значение и преди, когато още не беше признал пред себе си чувствата си спрямо Мери, но сега беше съвсем друго. Вън всеки случай утрото беше разкошно, а разходката щеше да му даде допълнително време за размисъл.

Рано ми е да се ангажирам напълно , мислеше си на връщане пеш по моста. Там долу, под него, някакво момченце седеше на една пейка и ядеше бонбони. Не е нужно нищо да казвам… Ще карам по слух…

Но дланите му се изпотиха. Мисълта Гая да съобщи на близначките Феърбрадър, че е влюбен в майка им, не го остави да мигне цяла нощ.

Мери като че се зарадва да го види.

— Къде ти е колата? — попита и надникна над рамото му.

— Оставих я долу до реката. Изведнъж ми се прищя да се разходя в това чудно време, а пък после ми дойде наум, че и ливадата ти мога да окося, ако ти…

— О, Греъм вече свърши тази работа. Но много мило от твоя страна, че си се сетил. Влез да пиеш едно кафе.

Продължи да бъбри и да шета из кухнята. Беше по шорти от дънков плат и тениска, които подчертаваха слабостта на тялото й, но косата й пак беше станала лъскава, каквато беше свикнал да я вижда. Забеляза и близначките, легнали на проснатото върху прясно окосената трева одеяло, забучили слушалки в ушите си, всяка заслушана в своя айпод.

— Как я караш? — попита Мери и се настани до него.

Не можа да си обясни загрижеността в гласа й; чак след малко се сети, че през вчерашното си кратко посещение все пак бе успял да й спомене, че с Кей са се разделили.

— Нищо ми няма — каза. — Предполагам, че е за добро.

Усмихна му се и го потупа по ръката.

— А пък аз снощи чух — каза й с попресъхнала уста, — че се каниш да се местиш.

— Ей, голям клюкарник е тоя Пагфърд. Засега е само идея. Тереза ме кара да се върна в Ливърпул.

— А децата как я възприемат тази идея.

— Лично аз предпочитам да изчакам момичетата и Фъргъс да си вземат първо юнските изпити. Деклън му е още рано да го мисля. На никой от нас май не му се ще да зареже…

Разтопи се в сълзи пред очите му, а той толкова щастлив се почувства, че протегна ръка и докосна нежната й китка.