Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Хайде, стигнахме — каза на Роби, когато автобусът свърна бавно в окичения с цветя площад.

Фатс не съобрази навреме, че да чака пред „Черният прелат“, означаваше да виси срещу „Молисън енд Лоу“ и „Медният чайник“. Оставаше повече от час до обяд, началото на работното време на кафето в неделите, но Фатс нямаше представа колко по-рано идваше на работа Андрю. Нямаше никакво желание точно днес да срещне най-стария си приятел, затова се замота в уличката покрай пъба и се появи отново оттам едва след пристигането на автобуса.

А когато превозното средство се отдалечи от спирката, разкри Кристъл и едно доста мърляво момченце. Фатс тръгна към тях озадачен, с плавни крачки.

— Това ми е братчето — обяви агресивно Кристъл в отговор на нещо, което бе разчела по лицето на Фатс.

А Фатс нанесе наум нова поправка в дефиницията си за суров и автентичен живот. За един съвсем кратък миг му беше минала мисълта да забремени Кристъл (та да покаже на Гнездото на какво е способен един истински мъж, ей така, съвсем между другото, без никак да се напъва), но това вкопчило се в ръката на сестра си момченце съвсем го обърка.

И съжали, че изобщо се е съгласил да се срещнат. Та тя го излагаше публично. Като я гледаше такава насред площада, хиляди пъти предпочиташе да са пак в миризливата й гадна къща.

— Имаш ли някакви пари? — запита настоятелно Кристъл.

— Какво?

Мозъкът му едва работеше от умора. Вече не помнеше от какъв зор му беше притрябвало да будува цяла нощ; езикът му пулсираше от всичките изпушени цигари.

— Мангизи — повтори Кристъл. — Гладен е, а аз си изгубих петте лири. Ще ти ги върна.

Фатс бръкна в джоба на джинсите си и напипа една смачкана банкнота. Но понеже по някаква неясна причина не щеше да се прави на прекалено заможен пред Кристъл, взе да рови още по-дълбоко за дребни и по едно време успя да извади в шепата си няколко дребни сребърни и медни монети.

Отидоха до магазинчето за вестници през две улици от площада и Фатс остана отвън, докато Кристъл купи на Роби чипс и ролка шоколадчета с карамелен пълнеж. Нито един не обели и дума, дори Роби, който като че се боеше от Фатс. И чак след като даде чипса на братчето си, Кристъл попита Фатс:

— Къде ще ходим?

Леле, тая да не пита наистина къде ще ходим да се чукаме? В присъствието на това хлапе? Беше си намислил да я заведе евентуално в Гнездото — хем щяха да са насаме, хем щеше окончателно да оскверни дружбата им с Андрю; нямаше повече никому за нищо да е длъжен. Но да я ебе пред тригодишно дете? Изключено!

— Той няма да пречи — каза Кристъл. — Нали му купих шоколад. После — каза на Роби, който не спираше да мрънка за ролката в ръката й. — Изяж си първо чипса.

Запътиха се към стария каменен мост.

— Няма да пречи — повтори Кристъл. — Той много слуша. Нали? — попита със силен глас Роби.

— Дай шок’лад — отвърна малкият.

— След малко.

Усещаше, че днес ще й се наложи да кандърдисва Фатс. Още в рейса си викаше, че макар и неизбежно, воденето на Роби ще да усложни нещата.

— К’во пра’иш тия дни? — попита го.

— Снощи бях на парти — рече Фатс.

— С кого?

Той се прозя широко, та й се наложи да изчака отговора му.

— Арф Прайс. Сухвиндер Джаванда, Гая Бодън.

— И тя ли живее в Пагфърд? — запита рязко Кристъл.

— Ъхъ. На „Хоуп Стрийт“.

Андрю се беше изпуснал, та от него знаеше къде живее. Никога не му беше казвал, че харесва Гая, но Фатс го наблюдаваше как почти не откъсва очи от нея в малкото общи часове, които имаха. Освен това беше забелязал крайната стеснителност на Андрю в нейно присъствие и при всяко споменаване на името й.

Кристъл обаче си мислеше не за Гая, а за майка й — единствената служителка от „Социални грижи“, която й беше харесала; единствената, която бе успяла да повлияе на майка й. Значи, и тя, като Баба Кат, живее на „Хоуп Стрийт“. Нищо чудно и в момента да си е у тях. Ами ако вземе…

Но Кей вече ги беше зарязала. От „Социални грижи“ пак им бяха пратили Мати. Пък и не беше прието да безпокоиш тези хора у дома им. Шейн Тъли беше проследил веднъж неговата социална до тях, та после му шляпнаха забрана за приближаване. Е, вярно е, че преди това пък се бе опитал да строши стъклото на колата й с една тухла…

И все пак, разсъждаваше Кристъл и наблюдаваше с присвити очи разкрилата се иззад завоя река, заслепяваща я с хилядите си бели петънца светлина, Кей си остава и пазителят на папките, и точкуващият съдия, и реферът. Но колкото и свястна да е, нито едно от решенията й не е в състояние да задържи заедно Кристъл и Роби…