Джоан Роулинг - Вакантен пост

Достатъчно й бе да мерне най-горното съобщение, за да изпадне в радостна възбуда: не е забравена. Знаеше си тя, че избухването на доктор Джаванда няма да остане ненаказано.

Първият гражданин на Пагфърд замесен в любовна афера

Зачете се, но от самото начало нещо се обърка: очакваше все пак да види името на Парминдер. Втори път го прочете и изведнъж се задави така, сякаш я бяха лиснали с ледена вода.

Първият гражданин на Пагфърд Хауърд Молисън и дългогодишната жителка Морийн Лоу от години са нещо повече от делови съдружници.

Публична тайна е, че Морийн редовно опитва най-хубавия салам на Хауърд. Единствена непосветена в тази тайна май си остава съпругата на Хауърд Шърли.

Не е вярно! — вкамени се на стола си Шърли.

Не може да бъде!

Е, и тя веднъж-дваж се бе усъмнила… дори беше намекнала на Хауърд…

Не искаше да повярва. Не можеше да повярва.

Но щяха да се намерят и хора, които да повярват. Да повярват на Призрака. Всички му вярваха.

Усещаше ръцете си като празни ръкавици — неловки и безсилни; опита се, с куп грешки, да заличи постинга от сайта. Всяка секунда от съществуването му означаваше, че и някой друг го чете, вярва му, смее се и го подава на местния вестник… Хауърд и Морийн, Хауърд и Морийн…

Съобщението изчезна. Шърли остана да седи вперила поглед в екрана, а в това време мислите й се щураха като мишлета из стъклен съд: търсят начин да избягат, но не намират пътя, краченцата им се плъзгат и не им дават да се качат обратно до онова щастливо място, което бе заемала, преди да види това отвратително нещо, написано за сведение на цял свят…

А той се присмиваше на Морийн.

Не, тя се беше присмивала на Морийн. А Хауърд се е присмивал на Кенет.

Вечно заедно — в празник и делник, по излети и екскурзии…

… Единствена непосветена в тази тайна…

… двамата с Хауърд отдавна нямаха нужда от секс; от години спяха на отделни легла, имаха си неизказана уговорка…

… редовно опитва най-хубавия салам на Хауърд…

(Майката на Шърли като че оживя до нея в стаята: кикотеше се подигравателно, та чак плискаше вино от чашата си… Шърли ненавиждаше двусмисления смях. Открай време не понасяше нецензурните подмятания и подигравките.)

Скочи, спъна се в краката на стола и се забърза към спалнята. Хауърд все още спеше по гръб и пръхтеше, и грухтеше.

— Хауърд — викна го. — Хауърд !

Мина цяла минута, докато успее да го събуди. Той я гледаше объркан и дезориентиран как се е надвесила отгоре му, а тя го виждаше все още като своя рицар закрилник, който ще я спаси.

— Хауърд, Призрака на Бари Феърбрадър е качил ново съобщение.

Възмутен от грубия начин, по който го бе събудила, Хауърд заби нос във възглавницата и изпъшка мощно.

— За теб — уточни Шърли.

Много рядко си говореха без недомлъвки тя и Хауърд. И това поначало й се нравеше. Но днес нямаше как.

— За теб — повтори — и Морийн. Пише, че сте… че имате любовна връзка.

Месестата му длан се прокрадна по лицето му и той разтърка очи. Търкане, което по нейната категорична преценка трая по-дълго от необходимото.

— Какво? — попита той накрая с все още закрито лице.

— Че с Морийн сте любовници.

— Това пък откъде е излязло?

Никакво отричане, никакво възмущение, никакъв язвителен смях. Само плаха молба да му назове източника.

Оттам насетне този миг остана в спомените на Шърли като мига на смъртта; на един наистина приключил живот.

— Млъкни, Роби, да ти еба майката! Млъкни!

Завлече детето до една автобусна спирка на няколко преки от тях, та да не може да ги намери нито Обо, нито Тери. Не беше сигурна дали парите ще й стигнат за рейса, но беше решена да се добере до Пагфърд. Баба Кат вече я няма, няма го и господин Феърбрадър, но Фатс Уол го има и трябва на всяка цена да й направи бебе.

— Оня що беше с тебе в стаята? — кресна Кристъл на Роби, който се разциври и не й отговори.

Батерията на Териния мобифон беше почти свършила, а като потърси Фатс, попадна на гласовата му поща.

А на „Чърч Роу“ Фатс предъвкваше препечен хляб и слушаше поредния до болка познат му и ненормален разговор в кабинета от другата страна на преддверието. Ако не друго, поне му служеше да го разсейва от собствените му мисли. Мобифонът в джоба му извибрира, но той не се обади. В момента с никого не му се приказваше. А и беше сигурен, че не е Андрю. Особено пък след снощи.

— Знаеш какво следва да направиш, Колин — казваше майка му. Звучеше изтощено. — Моля ти се, Колин…