Джоан Роулинг - Вакантен пост

Влезе у дома и през отворената вляво врата моментално забеляза, че Тери още не си е легнала, а седеше на креслото си със затворени очи и зейнала уста. Кристъл затръшна вратата, но Тери изобщо не помръдна.

Кристъл я приближи с четири бързи крачки и разтресе кльощавата й ръка. Главата на Тери клюмна върху деформираната й гръд. Хъркаше.

Кристъл я пусна. В подсъзнанието й изплува образът на мъртвеца в банята.

— Тъпа кучка — рече.

Изведнъж си даде сметка, че не вижда Роби. Хукна нагоре по стълбите и взе да го вика по име.

— Тука съм — чу го по едно време иззад вратата на собствената й стая.

Отвори и видя застаналото насред стаята голо дете. А зад него — пльосналия се на матрака й Обо, който се чешеше по голите си гърди.

— К’во ста’а, Крис? — ухили й се насреща.

А тя сграбчи Роби и го повлече към неговата си стая. Цял век й беше нужен да го облече — толкова силно трепереха ръцете й.

— Оня направи ли ти нещо? — попита тя шепнешком детето.

— Гладен съм — отвърна Роби.

Щом го облече, го взе на ръце и се втурна надолу. Чу как горе Обо се движи из стаята й.

— Оня що е тука? — кресна на Тери, която я гледаше в полусън от креслото. — Защо Роби беше с него?

Роби се задърпа да се изскубне от обятията й; виковете го ужасяваха.

— А това к’во е, да му еба майката? — изпищя Кристъл, след като чак сега забеляза двата черни сака до креслото на Тери.

— Нищо — измънка Тери.

Но Кристъл вече беше отворила един от циповете.

— Нищо не е! — викна Тери.

Едри, приличащи на тухли калъпи хашиш, обвити старателно в найлон. Кристъл, която почти не знаеше да чете, която не познаваше и половината от зеленчуците в супермаркета и нямаше и понятие как се казва министър-председателят, идеално си даваше сметка, че ако я хванат с тая стока у дома, на майка й затворът е в кърпа вързан. В същия момент видя и подаващата се изпод креслото на Тери тенекиена кутия с кочияша и конете.

— Пак си се бола — едва успя да изрече изпод невидимата катастрофа, която срути всичко върху главата й. — Да ти еба…

Чу Обо да слиза по стълбите и веднага пак грабна Роби. Той взе да вие и да се дърпа, уплашен от беса й, но нямаше мърдане от яката й хватка.

— Пусни го ма — обади се неуверено Тери.

Но Кристъл бе успяла да изскочи през входната врата и хукна с все сили обратно по улицата, обременена от съпротивляващия се и скимтящ Роби.

Шърли се възползва от дълбокото хъркане на Хауърд да си вземе душ и да извади дрехи от гардероба. Камбанните звуци от „Архангел Михаил и Вси Светии“ за сутрешната молитва в десет часа стигнаха до ушите й в момента, в който си закопчаваше жилетката. Всеки път си даваше сметка как дъни тоя звън в ушите на семейство Джаванда, което живее срещу черквата, и се надяваше, че им напомня мощно привързаността на Пагфърд към едни стари обичаи и традиции, с които те, толкова очебийно, нямат нищо общо.

По навик, превърнал се вече в автоматизъм, прекоси преддверието, влезе в някогашната стая на Патриша и седна пред компютъра.

Патриша следваше поначало да е тук, да спи на разтегнатия диван, който Шърли специално бе постлала. Но добре, че поне с нея не й се налагаше да се разправя точно днес. Хауърд, който продължаваше да си тананика „Зелената трева на моя роден край“ чак докато се прибраха по малките часове в „Амбълсайд“, установи липсата на Патриша едва когато Шърли пъхна ключа във входната врата.

— А къде е Пат? — изхъхри, облегнал се на верандата.

— Ами беше се вкиснала, че Мели не пожелала да дойде — въздъхна Шърли. — Били се посдърпали… та предполагам, че се е прибрала да закърпи положението.

— Поне от скука няма да умрем — каза Хауърд и взе да отскача леко от противоположните стени на тясното преддверие, напредвайки внимателно към спалнята.

Шърли влезе в любимия й медицински сайт. Още с написването на първата буква от наименованието на заболяването, което я интересуваше, сайтът пак й предложи описанието си на „Епипена“, а Шърли си преговори съдържанието и приложението на устройството — за всеки случай, ако някой ден й се наложи все пак да спасява живота на общия им работник. После старателно въведе „екзема“ и с известно разочарование се осведоми, че заболяването не е заразно и по тази причина не може да й послужи като извинение за уволнението на Сухвиндер Джаванда.

И пак само по навик написа адреса на уебсайта на пагфърдския общински съвет и влезе във форума.

Привикнала беше вече да фиксира от разстояние очертанието и дължината на потребителското име Призрака_на_Бари_Феърбрадър, така както влюбеният до уши познава моментално обекта на чувствата си по тила, стойката на раменния пояс или походката.