Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Ами ако те беше заварила Лекси?

Саманта нямаше отговор на този въпрос. Мисълта, че Лекси може да научи за станалото, щеше да я накара да побегне и никога да не се върне… ами ако младежът й каже? Нали са били съученици. Не биваше да забравя що за място е Пагфърд…

— Какво, по дяволите, ти става? — попита Майлс.

— Чувствам се… нещастна — отговори Саманта.

— Защо? — И веднага добави: — Заради магазина ли? Това ли те мъчи?

— Донякъде. Писна ми да живея в Пагфърд. Писна ми да живея покрай родителите ти. А понякога — изрече бавно — ми писва и от това, да се събуждам до теб.

Но той, вместо да се вбеси, най-спокойно я запита:

— Какво искаш да кажеш? Че вече не ме обичаш ли?

— Не знам — отвърна Саманта.

Така, с разкопчано най-горно копче на ризата, й се видя позаслабнал. И си даде сметка, че отдавна не беше мяркала познатия й и уязвим човек, който обитаваше застаряващото тяло на отсрещната страна на масата. При това той още ме желае , зачуди се сама на себе си, като се сети за сбръчканото лице в огледалото горе.

— Но през онази нощ, когато почина Бари Феърбрадър, се радвах, че още си жив. Май сънувах, че си умрял, а като се събудих, само аз си знам колко се зарадвах, като те чух да дишаш.

— И само… само толкова ли имаш да ми кажеш? Че се радваш, задето съм жив?

Явно, беше сбъркала, като реши, че не се е ядосал. Изглежда, е бил изпаднал в шок.

— Нищо друго ли няма да кажеш? Насвиркваш се на рождения ден на баща ми…

— По-добре ли щеше да е, ако не беше на партито на проклетия ти баща? — кресна тя, припламнала от неговия гняв. — Това ли ти е на теб мъката? Че те изложих пред мама и тате?

— Целуваше се с шестнайсетгодишен младеж…

— Който може би ще се окаже първият от цяла поредица! — продължи да крещи Саманта, а когато стана и тресна чашата си в мивката, дръжката остана в ръката й. — Абе ти не разбираш ли какво ти говоря? Писна ми! Мразя шибания ни живот, мразя и шибаните ти родители…

— … но нямаш нищо против да плащат за образованието на децата…

— … мразя това, че пред очите ми се превръщаш в копие на баща си…

— … глупости на квадрат. Просто не желаеш да съм щастлив, щом ти не си…

— … а през това време моят мил съпруг пет пари да не дава какво ми е…

— … толкова много неща можеш да вършиш, ама ти е по-лесно да седиш из къщи и да страдаш…

— … нямам ни най-малкото намерение да се застоявам повече вкъщи, Майлс…

— … недей да очакваш от мен да ти се извинявам, че се занимавам с обществена дейност…

— … казах ти го вече и държа на думите си: и на малкия му пръст не можеш да се качиш!

— Какво? — подскочи той и столът му падна, а Саманта се отправи към кухненската врата.

— Много добре ме чу — викна. — Както писах в писмото си, и на малкия пръст на Бари Феърбрадър не можеш да стъпиш. Той беше искрен човек.

— В кое твое писмо?

— Онова — каза тя задъхано с ръка върху дръжката, — което изпратих. Прекалих с пиенето една вечер, която ти прекара на телефона с майка си. И ако искаш да знаеш — отвори тя вратата, — изобщо не гласувах за теб.

Изражението му я разстрои. В преддверието обу първите обувки, които й попаднаха — чифт сабо — и изхвърча през вратата, преди той да успее да я спре.

Пътуването върна Кристъл в детството й. Навремето всеки ден минаваше по този маршрут с рейса до „Сейнт Томас“ и обратно, съвсем сама. Знаеше точно кога ще се появи абатството и го показа на Роби.

— Виждаш ли големия разрушен замък?

Възбудата от пътешествието с автобус беше притъпила донякъде глада на Роби. Кристъл стискаше здраво ръката му. Обещала му беше да го нахрани, като слязат от автобуса, макар да нямаше представа откъде ще му намери ядене. Дано успее да вземе на заем от Фатс поне за един пакет чипс, че и за билет за връщане.

— Тука учех едно време — каза на Роби, докато детето мацаше с пръсти по мръсния прозорец и рисуваше някакви абстрактни плетеници. — И тебе тук ще те запишем.

Когато я преместят заради бременността й, със сигурност пак във „Фийлдс“ ще я настанят, понеже там къщите са толкова скапани, че никой не ще да ги купува. Но Кристъл виждаше и в това нещо положително, понеже при всичката й порутеност една такава къща ще постави и Роби, и бебето в района на „Сейнт Томас“. А пък родителите на Фатс няма начин да не й дадат пари поне за една пералня, като им роди внучето. Може и за телевизор да останат.

Автобусът се затъркаля по нанадолнището към Пагфърд, та преди шосето да слезе съвсем ниско, Кристъл успя да мерне за миг отблясък от лъскавата река. Навремето, когато я включиха в отбора по гребане, страшно съжаляваше, че не тренират на Ор, а на мръсния стар ярвилски канал.