Джоан Роулинг - Вакантен пост

В един момент тя наби неочаквано спирачките, колата поднесе и спря. Стиснал ръба на седалката, Фатс забеляза, че са на една от отбивките на ярвилската детелина. Уплаши се, че тя хей сега ще го изхвърли от колата, и извърна към нея подпухналото си лице.

— Родната ти майка — поде тя, гледайки го както никога досега, нито със съжаление, нито със загриженост, — беше четиринайсетгодишна. От онова, което ни бяха казали за нея, бяхме останали с впечатлението, че е доста умно момиче от средната класа. Категорично беше отказала да каже кой е баща ти. И никой не можеше да разбере дали се стреми да опази някое свое непълнолетно гадже, или крие нещо по-страшно. Всичко това ни беше съобщено за в случай, че впоследствие проявиш някакви умствени или физически затруднения. В случай — произнесе отчетливо, като учителка, наблягаща на подробност, която неминуемо ще се появи в следващия тест, — че се окажеш плод на кръвосмешение.

Отдръпна се като ударен назад. По-добре да го беше застреляла.

— Страшно много исках да те осиновим — каза тя. — Страшно. Но татко ти беше много зле. И все ми викаше: „Не мога. Страх ме е да не му направя нещо на бебето. Трябва първо да оздравея. Не мога и с болестта си да се боря, и с ново бебе“. Но аз така си бях навила да те осиновим, че го придумах да излъже пред „Социални грижи“, че е добре, и да се прави на щастлив и нормален. Донесохме те у дома. Ти беше съвсем дребничък, недоносен, а на петата нощ след като те взехме, татко ти се измъкнал от леглото, отишъл в гаража и пъхнал маркуч от ауспуха в купето, та да се самоубие, понеже бил убеден, че те е задушил. И насмалко да умре.

Така че можеш мен да виниш за лошото начало между теб и татко ти, както и да ме виниш за всичко лошо, случило се оттогава насам. Но едно ще ти кажа, Стюарт. Татко ти цял живот се бори с неща, които изобщо не е правил. Не очаквам от теб да разбереш каква смелост се изисква за това. Но — гласът й най-после се пречупи и той чу познатата му открай време своя майка — той те обича, Стюарт.

Не можа да се спре да не добави лъжата. Понеже тази вечер, за пръв път през живота си, Теса бе убедена, че това е една чистопробна лъжа и че всичко, което бе правила досега през живота си, убеждавайки се, че го върши за добро, не е било нищо, освен сляп егоизъм, създавал около нея пълно объркване. Но кой би понесъл да знае кои звезди са вече мъртви , попита се сама, примигвайки към нощното небе; и дали има някой, който би преживял мисълта, че не са само някои, а всички?

Завъртя ключа, включи нервно на първа и пак навлезе в движението по детелината.

— Не ща да ходя във „Фийлдс“ — каза с ужас в гласа Фатс.

— Не отиваме във „Фийлдс“ — отговори тя. — Карам те у дома.

Полицаите успяха най-после да се доберат до Кристъл Уидън, която продължаваше да тича отчаяно по речния бряг в самия край на Пагфърд и да вика безнадеждно братчето си. Приближилата се към нея полицайка я извика по име, опита се внимателно да й съобщи вестта, но Кристъл не се даваше, налиташе да я удря, та в края на краищата полицайката се видя принудена едва ли не насила да я набута в колата. Кристъл изобщо не забеляза как Фатс се омъгли из дърветата; за нея той просто бе престанал да съществува.

Полицаите закараха Кристъл до тях, но като почукаха на предната врата, Тери отказа да им отвори. Видя ги, как идват, от прозореца на горния етаж и реши, че Кристъл е сторила най-немислимото и най-непростимото: казала е на свинете за саковете с Обовия хашиш. Завлече с последни сили двете тежки торби до горе и отвори на думкащите по вратата полицаи едва когато реши, че вече е неизбежно.

— К’во искаш? — викна през двусантиметровия процеп на открехнатата врата.

Три пъти полицайката я помоли да я пусне да влезе, но Тери три пъти й отказа, като настояваше да знае какво иска оная. Съседи взеха да надничат през прозорците. Но Тери не се усети дори след като полицайката каза: „Става дума за сина ви Роби“.

— Нищо му ня’а. С Крис’ъл излезе.

И чак след като видя Кристъл, която беше отказала да седи в колата и беше вече изминала половината път по градинската алея, погледът на Тери се свлече бавно по тялото на дъщеря й до онова място, където Роби трябваше да се е вкопчил в нея от ужас пред непознатите му мъже.

Тери излетя като фурия от къщата, свила пръсти като орлови нокти, та се наложи полицайката да я хване през кръста и да я извърти настрани от Кристъл, чието лице бе тръгнала да издере.