Джоан Роулинг - Вакантен пост

Грабна напитата си вече чаша вино и гаврътна стабилна глътка. Съвестно й беше да нарича Марко де Лука „някакво момче“. Та той на практика се беше пренесъл у тях през седмиците преди да напуснат Лондон. Кей го възприемаше като чаровен, добре възпитан и отзивчив младеж — какъвто син и самата тя би желала да има.

— Ще го преживее — каза Кей, отхвърли спомените и се върна към картофите, които вареше. — Още е само на шестнайсет. На тая възраст бързо им минава. Налей си вино.

Гавин седна на масата с надеждата Кей да се сети да каже на Гая да намали музиката. Налагаше й се на практика да крещи, за да надвика съчетанието от вибрациите на бас китарата, тракането на капаците от тенджерите и шумното кухненско вентилаторче. И отново закопня за меланхоличното спокойствие на просторната кухня на Мери, за признателността на Мери и за нуждата й от присъствието му.

— Какво? — провикна се, понеже усети, че Кей току-що го е попитала нещо.

— Ходи ли да гласуваш, питам?

— Да гласувам ли?

— За общинския съвет!

— Ами. Притрябвало ми е.

Но не беше убеден, че го чу. Продължаваше да му приказва нещо, но успя да я чуе ясно едва след като тя се извърна към масата с ножове и вилици в ръка:

— … абсолютно отвратително е според мен, че общината влиза в комбина с Обри Фоли. И предполагам, че ако изберат Майлс, с „Белчапъл“ ще е свършено…

Изсипа картофите в гевгира и гласът й пак се удави в плясъка и трясъка.

— … ако онази глупачка не беше изтървала нервите си, сега щяхме да имаме по-големи шансове. Купища данни й дадох за клиниката, а тя май изобщо не ги е използвала. Взела да крещи на Хауърд Молисън, че е прекалено дебел. По-голям непрофесионализъм не съм виждала…

Клюката за публичното избухване на доктор Джаванда бе стигнала и до ушите на Гавин, който я възприе като нещо забавно.

— … цялата тази несигурност пречи ужасно на работещите в клиниката, да не говорим за клиентите им.

Гавин обаче се оказа неспособен да изпита нито съжаление, нито да се възмути; порази го единствено степента, до която Кей бе успяла да схване сложността и междуличностните конфликти в този смътен местен спор — поредното доказателство за това, как тя пуска все по-дълбоки и по-дълбоки корени в Пагфърд. Евентуалното му отърваване от нея се затрудняваше с всеки изминал ден.

Извърна глава и се загледа в обраслата градина отвъд прозореца. Беше предложил на Фъргъс да му помогне да оправят градината на Мери през идния уикенд. Ако му проработи късметът, Мери пак ще го покани да остане за вечеря и в такъв случай ще може да пропусне партито на Хауърд Молисън за шейсет и петия му рожден ден — събитие, което той, според Майлс, очаква с нетърпение.

— … исках да ми оставят Уидън, но Джилиън се запъна — не можело да си избираме. Ти на това избор ли му викаш?

— Извинявай, не те слушах — каза Гавин.

— Мати се върна — каза тя, а той се поозори, докато се сети, че става дума за колежката й, чиито случаи бе поела. — Поисках да ми оставят Уидънови, понеже в някои случаи човек успява да установи по-специални отношения с дадено семейство, но Джилиън не дава и дума да се издума. Ненормална работа.

— Ти май си единствената на този свят, която държи да има нещо общо с Уидънови — отбеляза Гавин. — Поне ако съдя по онова, което съм чул.

Кей трябваше да напъне цялата си воля, за да не му се озъби. Извади от фурната филетата сьомга. Музиката от стаята на Гая така дънеше, че усещаше вибрациите й по тавата, която тресна върху плота.

— Гая! — така изкрещя на път към стълбището, че Гавин подскочи. — ГАЯ! Намали тая лудница! ВЕДНАГА Я НАМАЛИ!

Силата на звука спадна с почти цял децибел. Кей се върна бясна в кухнята. Скандалът с Гая преди идването на Гавин беше надминал почти всичко досега. Стигна се дотам, че Гая обяви намеренията си да се обади на баща си и да поиска да се пренесе при него.

— Прав ти път, госпожице! — кресна й Кей.

Ами ако Брендън се съгласи? Напусна я, когато Гая беше само на месец. Сега е женен, с три нови деца. Има си огромна къща и хубава работа. Представи си, че каже „да“?

Гавин се зарадва на невъзможността да разговарят по време на вечеря; тишината се запълваше от думкането на музиката, така че можеше на спокойствие да си мисли за Мери. Още утре ще й каже, че застрахователното дружество май е готово на споразумение, а тя ще му се отплати с благодарност и възхита…

Почти беше омел чинията си, когато осъзна, че Кей и залък не е хапнала. Гледаше го втренчено през масата, а изражението й го разтревожи. Да не би да е разкрил по някакъв начин потайните си мисли…