Джоан Роулинг - Вакантен пост

… Как може да си мисли, че той ще постъпи така. Изключено е да постъпи така.

Обо беше един от малцината, които се бяха задържали. С Тери се знаеха, откакто тя бе на петнайсет. Учеха в едно училище, киснеха заедно из Ярвил, докато тя беше в оня дом, наливаха се със сайдер под дърветата край пътечката, която пресичаше малкото останала обработваема земя край „Фийлдс“. Там си бяха споделили и първия джойнт.

Кристъл открай време не го понасяше. Ревнува , мислеше си Тери и гледаше как Роби спи, облят от прозиращата през тънките завеси улична светлина. Чиста ревност. Че кой е направил повече за мен от Обо , запита се предизвикателно Тери, понеже, когато сумираше сторените добрини, поставяше знак за изваждане пред изоставянията. По този начин всичките положени от Баба Кат грижи бяха заличени с това, че я беше отхвърлила.

А пък Обо я кри навремето от Ричи, бащата на първите й две деца, след като избяга боса и окървавена от къщи. От време на време и даваше безплатни пликчета с хероин. Това за нея бяха добрини от еднаква величина. Убежищата, които й предлагаше, бяха по-надеждни от оная къщичка на „Хоуп Стрийт“, която, някога, в продължение на три славни дни, бе смятала за свой дом.

Кристъл и в събота сутринта не се прибра, но и в това нямаше нищо необичайно; сигурно е у Ники, реши Тери. И ядосана, понеже храната свършваше, а беше останала и без цигари, освен дето Роби не преставаше да мрънка за сестра си, нахлу в стаята на дъщеря си и разрита дрехите й по пода с надеждата да намери някоя и друга пара или случайно забравен фас. Нещо изтрополи изпод изритания настрани стар тренировъчен екип на Кристъл — беше пластмасовата кутийка за бижута, от която се беше изсипал гребният медал на Кристъл, а под него — часовникът на Теса Уол.

Тери грабна часовника и впи поглед: за пръв път го виждаше. Откъде ли се беше сдобила с такова нещо Кристъл? Първото й предположение беше, че Кристъл го е откраднала, но после реши, че може Баба Кат да й го е дала, а защо не, и оставила в завещанието си. Мисълта я разтревожи много повече от онази, че часовникът можеше да е краден. Представяш ли си: тая гадна малка кучка го е крила през цялото време, кътала го е, без дума да ми каже…

Тери пусна часовника в джоба на долнището на анцуга си и изрева на Роби да дойде с нея до магазините. На малкия му потрябва цяла вечност, за да си обуе обувките, Тери се ядоса и го перна. По-лесно щеше да й е да отиде до магазина сама, но ония, социалните, не даваха децата да се оставят без надзор по къщите, макар че само ти пречеха и те бавеха, като си вършиш работата.

— Къде е Кристъл? — взе да вие Роби, докато го изтикваше през вратата. — Искам си Кристъл!

— Де да я знам къде е тая курветина — озъби му се Тери и го повлече по пътя.

Обо стоеше на ъгъла до супера и разговаряше с двамина. Като я видя, вдигна ръка за поздрав, а ония се омъглиха.

— Как е, Тер?

— Горе-долу — излъга го. — Роби, не се дърпай.

Той така беше забил пръсти в тънкия й крак, че й причиняваше болка.

— Виж к’во — рече Обо. — Ще ми попазиш ли едно-друго за известно време?

— К’во е то? — попита Тери, успя да отскубне Роби от крака си и го хвана за ръка.

— Абе едни торби — уточни Обо. — Разчитам на теб, Тер.

— За колко?

— За няколко дни. Довечера ще ги донеса. Навита ли си?

Тери си помисли какво щеше да каже Кристъл, ако научеше.

— Добре, носи ги — каза.

После се сети и извади часовника на Теса от джоба си.

— Мислех да го продавам. К’во ще кажеш?

— Не е лош — претегли го на ръка Обо. — Ще ти дам двайсетачка. Довечера става ли?

Тери очакваше да вземе повечко за часовника, но не й се пазареше с Обо.

— Хубаво, до довечера.

И направи няколко крачки към входа на супермаркета, хванала Роби за ръка, но изведнъж се извърна.

— Ама аз в момента не ползвам — рече. — Така че не носи…

— Още на смеска ли си? — захили й се той през дебелите си лупи. — Ама имай предвид, че „Белчапъл“ вече я няма. Във вестника писаха.

— Ох — рече тя нещастно и помъкна Роби към входа на супера. — Знам.

Но и в Пагфърд няма да ходя , мислеше си, докато вземаше бисквити от стелажа. Няма да им стъпя.

Претръпнала беше почти към постоянните критики и атестации, към косите погледи на минувачите, към обидите от съседите, но нямаше никакви намерения да бие целия този път до самодоволното им градче, за да получи двойна доза от същото; да се връща всяка седмица във времето до оня миг, в който Баба Кат й беше казала, че ще я остави, а всъщност я изостави. Да минава всеки път покрай онова симпатично училищенце, откъдето вечно й пращаха отвратителните си писма, че дрехите на Кристъл й били умалели и мръсни, че поведението й било неприемливо. Страх я беше да не наизлязат от „Хоуп Стрийт“ куп отдавна забравени роднини — ония, дето се бяха карали за къщата на Баба Кат — и какво ще каже Черил, ако разбере, че Тери доброволно контактува с оная факистанска кучка, дето умори Баба Кат. Още един минус в нейна вреда в очите на роднините, които я презират.