В петък следобед Мати съобщи на Тери, че закриването на „Белчапъл“ вече е почти сигурно.
— Политическо решение е — каза отривисто. — Искат да икономисват средства, а метадоновото лечение не се радва на популярност в окръжния съвет. На всичко отгоре и Пагфърд иска да му освободят сградата. Но ти сигурно вече си го прочела в местния вестник.
Точно така приказваше понякога на Тери — заплесваше се по дребни приказки в стил „ох, сестро, нали и аз си патя от същото“ — от което Тери се дразнеше, понеже ги съпровождаше с въпроси от рода на това, дали Тери изобщо се сеща да храни сина си. В днешния случай обаче Тери се разстрои не от изказа й, а от казаното.
— Ама сериозно ли ще я закриват? — повтори.
— Натам вървят нещата — рече безгрижно Мати, — но теб това не те касае. Очевидно…
Тери три пъти бе почвала програмата към „Белчапъл“ и се чувстваше едва ли не у дома си в прашната преустроена черква с разделителните й стени и листовките по тях и с банята с неоновосиньо осветление (за да не можеш да си видиш вените и да се боднеш, докато си там). И въпреки това напоследък й правеше впечатление някаква промяна в начина, по който работещите там разговарят с нея. В началото всички очакваха тя пак да се провали, но след това взеха да й говорят така, както й говореше и Кей — сякаш съзнаваха, че сипаничавото й изгоряло тяло наистина се обитава от човешко същество.
— … Очевидно няма да е като сега, а ще получаваш метадона от джипито си — продължи да обяснява Мати. И запрехвърля листовете в раздърпаната папка, която представляваше държавното досие за живота на Тери. — Ти, доколкото виждам, се водиш към доктор Джаванда в Пагфърд, нали така? Пагфърд… От какъв зор трябва да ходиш чак до там?
— Щото цапардосах една от сестрите в „Кантърмил“ — каза почти без да се замисли, Тери.
А след като Мати си отиде, Тери се заседя дълго в мръсното си кресло във всекидневната и гриза ноктите си до кръв.
Още щом Кристъл се прибра с Роби от детската градина, Тери й съобщи, че закриват „Белчапъл“.
— Още не е напълно решено — заяви авторитетно Кристъл.
— Ти пък откъде знаеш, да му еба майката? — настоя Тери. — Хем я затварят, хем ще трябва да се влача до шибания им Пагфърд при оная кучка, дето затри баба ти Кат. Да си еба майката, ако кракът ми стъпи там.
— Ще отидеш, ще отидеш — каза Кристъл.
Тя от доста време насам се държеше по тоя начин: командореше майка си така, като че тя бе възрастната.
— Ебала съм им майката — отвърна вбесено Тери. — Нахална малка кучка — добави за по-сигурно.
— Ако пак почнеш да се бодеш — пламна Кристъл, — ще ти вземат Роби ма.
Малкият, още не пуснал ръката й, ревна.
— Видя ли ма? — креснаха си двете една на друга.
— Ти му ебаваш майката! — развика се Кристъл. — Пък и докторката нищо не е направила на Баба Кат. Оная Черил и другите само така плямпат.
— Шибана всезнайка такава — викна Тери. — На тебе все всичко ти е ясно, д’еба!
Кристъл я заплю.
— Махай се! — изпищя Тери и понеже Кристъл беше по-тежка и по-едра от нея, грабна една обувка от пода и я размаха.
— Изчезвай!
— Ще се махна ма, да ти еба майката! — не й остана длъжна Кристъл. — Ама ще взема с мен и Роби, пък ти си стой тука, чукай се с Обо и той друго ще ти направи!
И повлече виещия Роби подир себе си, преди Тери да успее да я спре.
Мъкна го със себе си чак до обичайното си убежище, без да си даде сметка, че по това следобедно време Ники сигурно още кисне някъде с приятелки и не се е прибрала. Отвори й майката на Ники, все още в униформата си на продавачка в супермаркета на „Асда“.
— Не може да го оставиш тук — заяви тя твърдо на Кристъл, а Роби скимтеше и се мъчеше да се отскубне от здравия захват на сестра си. — Къде е майка ти?
— Вкъщи — каза Кристъл, но всичко останало, което й беше на езика, се изпари под строгия поглед на по-възрастната жена.
Принуди се да се върне с Роби на „Фоли Роуд“, където Тери, злобно тържествуваща, дръпна ръката на сина си, вкара го вътре и препречи пътя на Кристъл.
— Писна ли ти вече да се разправяш с него, а? — заподиграва й се Тери над воя на Роби. — Айде, чупка.
И й затръшна вратата.
През нощта Тери остави Роби да спи при нея на матрака й. Самата тя остана будна. Мислеше си колко малко всъщност се нуждае от Кристъл и как повече от всякога има нужда от хероин.
Кристъл от сума ти дни ходеше като бясна. А и ония работи, дето ги разправяше за Обо…
(— Какви ти ги разправя тая? — разсмя се Обо, когато се срещнаха на улицата и Тери взе да му мърмори, че Кристъл била много ядосана.)
Читать дальше