Джоан Роулинг - Вакантен пост

За най-голямо нейно удоволствие той наново избухна в смях; не го бе чувала да се смее така от Нова година, с тази разлика, че тогава го разсмя Бари.

— … те забравиха да гласуват за изгонването на клиниката за наркомании от „Белчапъл“. Така че бъди така добър да си облечеш палтото и да тръгнеш с мен.

Колин престана да пръхти и да се кикоти. И се втренчи в огромните си длани, които се търкаха една в друга така, сякаш се мъчеше да отмие нещо.

— Нищо още не е приключило, Колин. Ти олицетворяваш една алтернатива. Хората не обичат Молисънови. Успееш ли да влезеш, ще подсилиш позицията ни. Моля ти се, Колин.

— Добре — каза той след известно време, шашнат от собствената си смелост.

Не им се наложи да вървят много; въздухът беше ясен, чист, а в ръката си всеки стискаше регистрационната си гласоподавателска карта. Оказаха се единствените гласуващи в Черковната зала. Отбелязаха с плътно кръстче името на Колин в бюлетината си и си тръгнаха с усещането, че са извършили малка пакост.

Майлс Молисън тръгна да гласува едва към обед. На излизане се спря на вратата на своя съдружник:

— Отивам да гласувам, Гав.

Гавин посочи притиснатата към ухото му телефонна слушалка; чакаше да го свържат с някого в застрахователното дружество на Мери.

— Ясно… Отивам да гласувам, Шона — обърна се Майлс към секретарката им.

Не беше излишно да им напомни, че се нуждае от подкрепата и на двама им. Слезе на бегом по стълбите и се отправи към „Медният чайник“, където, в кратката посткоитална размяна на думи, се бе разбрал да се чака с жена си, та да отидат заедно до Черковната зала.

Саманта прекара цялата сутрин у дома, след като повери магазина в ръцете на помощничката си. Не можеше да отлага до безкрайност момента, в който ще й се наложи да съобщи на Карли, че бизнесът им се е провалил и че Карли остава без работа, но не намери сили в себе си да й го каже точно преди уикенда и лондонския концерт. И изпита изблик на бяс, когато Майлс цъфна с развълнуваната си усмивчица.

— Татко няма ли да идва? — бяха първите му думи.

— Ще ходят, след като затворят — каза Саманта.

В залата завариха две възрастни жени в кабинките за гласуване. Саманта се загледа в трайно накъдрените им металносиви тилове, в дебелите им палта и още по-дебелите им глезени и си представи как самата тя ще изглежда след време. По-чепатата от двете възрастни дами забеляза на излизане Майлс, пусна му сияйна усмивка и го уведоми:

— Току-що гласувах за вас!

— Много ви благодаря! — каза ощастливеният Майлс.

Саманта влезе в кабинката и със завързания на връвчица молив в ръка впери поглед в двете имена: Майлс Молисън и Колин Уол. След което нервно надраска „Мразя проклетия ви Пагфърд“ през бюлетината, сгъна я на две, отиде до урната и я пусна вътре, без да се усмихне.

— Благодаря ти, любов моя — измърмори тихо Майлс и я потупа по гърба.

Теса Уол, която през живота си не беше пропуснала нито едни избори, мина с колата покрай Черковната зала на връщане от училище, но не спря. Рут и Саймън Прайс прекараха деня в най-сериозния си дотук разговор относно възможността да се преместят в Рединг. Рут изхвърли гласоподавателските им карти, докато разчистваше кухненската маса за вечеря.

Гавин поначало не възнамеряваше да гласува; ако Бари беше все още жив, може би щеше да отиде, но сега нямаше ни най-малко желание да помогне на Майлс да осъществи поредната цел в живота си. В пет и половина приготви куфарчето си, раздразнен и потиснат, понеже нямаше повече извинения да откаже на поредната покана на Кей да вечеря у тях. Но най-вече го дразнеше мисълта, че при наличието най-сетне на признаци на промяна в позицията на застрахователната компания в евентуална полза на Мери, той нямаше да има възможност да отиде лично да й го съобщи. Което го принуждаваше да запази новината за следващия ден: прекалено добра беше, че да я изхаби по телефона.

В мига, в който му отвори, Кей се впусна в картечните си тиради, които обикновено бяха признак, че е в лошо настроение.

— Извинявай, но денят ми беше отвратителен — каза, а той изобщо не беше успял да се оплаче, нито да си разменят нещо повече от най-бегли поздрави. — На всичко отгоре се прибрах късно и доникъде не съм я докарала с вечерята, но ти влизай.

От горния етаж долетя мощно думкане на барабани, придружено с як риф на бас китара. Гавин се зачуди как съседите още не са се оплакали. Кей забеляза вдигнатия му към тавана поглед и каза:

— А, Гая беснее, понеже някакво си момче, което си била харесала в Хакни, тръгнало с друго момиче.