Джоан Роулинг - Вакантен пост

По прозорците ръсеше тих пролетен дъжд, а ливадата отзад блещукаше с малки червени точици светлина. Хауърд обаче зъзнеше и беше присвоил всичката топлина от фалшивите въглени на електрическата камина. От няколко дни насам почти всички клиенти в гастронома и кафето обсъждаха единствено анонимните постинги, Призрака на Бари Феърбрадър и избухването на Парминдер Джаванда по време на заседанието на съвета. Хауърд направо умираше от яд, че онова, за което се беше разкрещяла, бе станало тема на всеобщи разговори. За пръв път, откакто се помнеше, се чувстваше неудобно в собствения си магазин и разтревожен за доскоро непоклатимото му положение в Пагфърд. Ето че изборите за заместник на Бари Феърбрадър предстояха на другия ден, а вместо, както досега, Хауърд да е изпълнен с жизнерадостно очакване, беше обзет от тревога и нерви.

— Голяма беля стана. Много голяма.

Понечи да се почеше по корема, но в последния миг дръпна ръката си и с мъченическо изражение реши да устои на сърбежите. Нямаше скоро да забрави какво му изкрещя доктор Джаванда пред целия съвет и пред пресата. Двамата с Шърли провериха впоследствие какво предвижда в такива случаи Британският медицински съвет (БМС), срещнаха се и с доктор Крофърд и подадоха официално оплакване. Оттогава Парминдер не се беше вясвала на работа, което беше признак, че съжалява за избухването си. Въпреки това Хауърд не успяваше да се отърси от спомена за изражението на лицето й, когато му крещеше. Гледката на такава омраза върху лицето на друг човек направо го потресе.

— Ще се размине полека-лека — утешаваше го Шърли.

— Не съм убеден — отвърна Хауърд. — Никак не съм убеден. В лоша светлина се поставихме. Съветът. Разправиите пред пресата. Създадохме впечатление за разцепление. Обри казва, че на окръжно ниво никак не били доволни. Да не говорим, че декларацията ни за „Фийлдс“ е абсолютно подкопана. Това, да се разправяме публично, да си вадим кирливите ризи… ни най-малко не убеждава, че съветът говори от името на гражданството.

— Но той точно това прави — изсмя се тихичко Шърли. — Вече никой от Пагфърд не желае „Фийлдс“… е, почти никой де.

— От статията излиза, че сме се нахвърлили на привържениците на „Фийлдс“ и че сме се мъчили да ги сплашим — каза Хауърд, поддаде се на изкушението да се почеше и го направи с хъс. — Той, Обри, е съвсем наясно, че не беше човек от нашата фракция, но от описанията на журналистката излиза другояче. Обаче друго ще ти кажа: ако от Ярвил ни изкарат некадърни или подли… знаеш ли от колко години чакат подобна възможност.

— Няма да стане — възрази му на мига Шърли. — Не може да стане.

— Пък аз си мислех, че работата е опечена — не обърна внимание на жена си Хауърд, а продължи да разсъждава по въпроса за „Фийлдс“. — Реших, че сме успели. Че сме се отървали от тях.

Статията, в която вложи толкова време, за да разясни най-подробно защо комплексът и клиниката за наркомании „Белчапъл“ само цедят и загрозяват Пагфърд, остана напълно засенчена от скандалите, свързани с избухването на Парминдер и Призрака на Бари Феърбрадър. Хауърд беше успял да забрави какво удоволствие бе изпитал от обвиненията против Саймън Прайс и как изобщо не му беше хрумнало да ги свали, преди да му се обади жената на Прайс.

— От окръжния съвет — каза Хауърд на Морийн — получих имейл с куп въпроси по отношение на уебсайта ни. Искат да знаят какви стъпки сме предприели срещу клеветническите коментари. Смятат, че защитата на сайта била много слаба.

Шърли обаче долови в думите му и лично порицание и бе принудена да заяви студено:

— Вече ти казах, Хауърд — направила съм всичко необходимо.

Предния ден, докато Хауърд беше на работа, дойде племенникът на едни приятели на Хауърд и Шърли, който бе стигнал до средата на следването си по компютърна техника. И препоръча на Шърли да закрият лесния за хакване уебсайт, да докарат „някой, който ги разбира тия работи“, и да създадат нов.

Шърли едва успяваше да схване по една дума от всеки десет технически термина, с които я заливаше младежът. Известно й бе, че да „хакваш“, означава да влезеш незаконно в даден сайт, но когато студентът престана да я дави в специализирания си жаргон, тя остана с погрешното впечатление, че Призрака е успял някак си да се добере до чужди пароли, най-вече посредством уж небрежно задавани коварни въпроси в разговор с тези хора.

В резултат на което Шърли разпрати имейли до всички с нареждане да си сменят паролите и в никакъв случай да не споделят новата с когото и да било. Точно това имаше предвид, когато каза: „Направила съм всичко необходимо“.