Джоан Роулинг - Вакантен пост

Нищо обаче не предприе по отношение на затварянето на сайта, на който бе хранител и уредник, нито спомена нещо по този повод на Хауърд. Боеше се, че ако създадат нов сайт с всичките му там мерки за сигурност, които умният младеж предлагаше, той щеше да се окаже прекалено сложен за нейните управленски и технически умения. Тя и сега беше стигнала до границите на своите възможности, но беше решена да не изпуска администраторския пост.

— Ако изберат Майлс… — подхвана Шърли.

Но Морийн я прекъсна с плътния си глас:

— Да се надяваме, че всичките тези неприятности не са се отразили зле на шансовете му. Дано не причинят някоя ответна реакция срещу него.

— Хората много добре знаят, че Майлс няма нищо общо с тези неща — изрече ледено Шърли.

— Мислиш ли? — попита Морийн, а Шърли направо усети, че я мрази. Как смее тая да седи във всекидневната й, че и да й противоречи? А на всичко отгоре и Хауърд кимаше, че е съгласен с Морийн.

— И мен тъкмо това ме притеснява — каза той, — а Майлс сега ни е по-нужен от всякога. За да възвърнем на съвета определена сплотеност. Понеже, след като Бръмбезспир каза, каквото имаше да казва, и след всичкия шум, който се вдигна, ние дори не гласувахме по въпроса за „Белчапъл“. Майлс страшно ни трябва.

Шърли обаче бе вече напуснала стаята в знак на безмълвен протест против това, че Хауърд бе взел страната на Морийн. Зае се с чаените чаши в кухнята, но вътрешно беснееше и се питаше дали да не сложи прибори само за двама, та Морийн да получи намека, който така яко заслужава.

Но в душата си Шърли продължаваше да изпитва единствено непокорен възторг спрямо Призрака. Обвиненията му бяха разкрили истината за хора, които не й бяха симпатични и които мразеше — хора вредители, опърничави хора. И беше убедена, че пагфърдските избиратели ще споделят нейния начин на мислене и ще гласуват за Майлс, а не за онзи отвратителен човек Колин Уол.

— Кога ще ходим да гласуваме? — попита Шърли Хауърд на влизане с подрънкващата табла прибори за чай, като подчертано пренебрегна Морийн (все пак на бюлетината ще сложат знак срещу името на своя си син, я).

И страшно се подразни, когато Хауърд предложи и тримата да отидели, след като затворят магазина и кафето.

Майлс Молисън бе не по-малко притеснен от баща си да не би безпрецедентната мрачна атмосфера, предшестваща плануваното за идния ден гласуване, да помрачи шансовете му за победа. Рано сутринта влезе в магазинчето за вестници на площада и успя да долови късче от разговора между жената зад щанда и възрастния й клиент.

— … Той, Молисън, открай време се мисли за крал на Пагфърд — разправяше старецът, без да усети вдървената физиономия на продавачката. — А пък аз харесвах Бари Феърбрадър. Обаче — трагедия. Жива трагедия. А момчето на Молисън също го знам: състави ни завещанията. Но ми се стори доста самодоволен.

При тези думи Майлс не посмя да се обади, а се изсули от магазинчето, поруменял като някое учениче. И се запита дали пък дядката не е авторът на онова анонимно писмо. Създаденото за собственото му удобство внушение, че е масово харесван, се разтърси из основи, при което Майлс взе да си въобразява как ли ще се чувства, ако на следващия ден никой не гласува за него.

Вечерта, както се събличаше да си легне, се загледа в отражението на безмълвната му съпруга в огледалото на тоалетката й. От доста дни Саманта се изказваше единствено със сарказъм при всяко споменаване на изборите. Точно тази вечер малко утеха, малко нежност нямаше да му се отразят никак зле. Освен дето му се и ебеше. И то от сума ти време. Ако погледнеше назад, май от нощта, преди да се гътне Бари Феърбрадър. Тогава тя бе леко подпийнала. Напоследък доста често й се налагаше да подпийва преди такива случаи.

— Как върви бизнесът? — попита, загледан в огледалото как тя си разкопчава сутиена.

Саманта не му отговори веднага. Заразтрива дълбоките червени следи, които впитият сутиен бе оставил по кожата под мишниците й, после, без да го погледне, му отвърна:

— Честно казано, и аз исках да си поговорим по този въпрос.

Каза го обаче с огромна неохота. От няколко седмици се мъчеше да избегне този разговор.

— Рой е на мнение, че ще трябва да закрия магазина. Нещата нещо не вървят.

Ако Майлс научеше колко зле вървят всъщност нещата, направо щеше да изпадне в шок.

Понеже и самата тя остана шокирана, когато счетоводителят й изложи положението в най-откровени краски. Тя хем го знаеше, хем се правеше, че не го знае. Странно как мозъкът ти съзнава нещо, което сърцето ти отказва да приеме.