Джоан Роулинг - Вакантен пост

— О — рече Майлс. — Но уебсайтът ще си остане, нали?

— Ъхъ — каза тя. — Уебсайта ще го има.

— Е, и така се ядва — каза утешително Майлс. Замълча за минута, в памет на обозепочившия магазин. После попита: — Случайно да си чела „Газет“ днес?

Тя се пресегна да извади нощницата изпод възглавницата си, с което му предложи приятен изглед към гърдите си. Сексът категорично щеше да го отпусне.

— Много жалко, Сам — каза и се присламчи към нея по леглото, после я зачака да си облече нощницата, преди да я обгърне с две ръце. — За магазина. Симпатично местенце беше. Пък и толкова отдавна го имаш… трябва да са поне десет години, нали?

— Четиринайсет — поправи го Саманта.

Съвсем ясно й беше какво иска той. Беше й на езика да му каже да върви и сам да си го начука, а тя да се оттегли в свободната стая, но това щеше да предизвика разправия и лоша атмосфера, а от всичко на света в момента най-много желаеше да тръгне след два дни за Лондон с Либи, облекли тениските, които беше купила за двете, и да прекара цяла вечер в непосредствена близост до Джейк и бандата му. Тази екскурзия съставляваше цялостната сума от текущото щастие на Саманта. Освен това сексът вероятно би посмекчил нарастващото раздразнение на Майлс от отсъствието й от празненството за рождения ден на Хауърд.

Хубаво, в такъв случай нека я прегръща и целува. Затвори очи, качи се отгоре му и си въобрази, че язди Джейк по безлюден бял плаж — тя на деветнайсет, а той на двайсет и една. И стигна до оргазъм в мига, в който си представи как Майлс ги наблюдава, бесен, с бинокъл от далечно водно колело.

В девет сутринта в деня на изборите за овакантения от Бари пост Парминдер излезе от „Старият дом на свещеника“ и се упъти по „Чърч Роу“ към дома на семейство Уол. Почука на вратата и изчака търпеливо появата на Колин.

Около кървясалите му очи и под скулите му личаха плътни сенки; кожата му сякаш бе изтъняла, а дрехите му — уголемили. Той и досега не се беше върнал на работа. Вестта, че Парминдер е обявила с крясъци на обществено място поверителни медицински сведения за Хауърд, се беше отразила отрицателно на колебливото му възстановяване; трудно можеше човек да повярва, че допреди няколко вечери е съществувал един съвсем друг Колин — седнал на коженото пуфче и преструващ се на убеден в победата си.

— Всичко ли е наред? — попита я и предпазливо затвори вратата зад нея.

— Няма проблем — отвърна му. — Просто си мислех, че би желал да ме придружиш до Черковната зала, за да гласуваме.

— Аз… не — успя да промълви едва-едва. — Извинявай.

— Знам какво ти е, Колин — каза с тих, притеснен глас Парминдер. — Но ако не гласуваш, това ще е равносилно на тяхна победа. А аз няма да допусна да ни победят. Отивам и пускам гласа си за теб, а освен това настоявам и ти да дойдеш с мен.

На практика Парминдер беше временно отстранена от работа. Молисънови бяха подали оплаквания до всички професионални организации, на които намериха адресите, така че доктор Крофърд се принуди да я помоли известно време да не се явява в клиниката. За своя най-голяма изненада, Парминдер усещаше едно особено чувство на свобода.

Колин обаче завъртя глава. Стори й се, че в очите му бликнаха сълзи.

— Не мога, Минда.

— Можеш! Можеш , Колин! Длъжен си да се опълчиш против тях! Мисли си за Бари!

— Не мога… Съжалявам… Аз…

Издаде звук, като че се дави, и избухна в ридания. И в миналото беше плакал в кабинета й — от отчаяние, обременен от страха, който го натискаше през всеки ден от живота му.

— Ела — каза му тя най-спокойно, хвана го за ръка и го поведе към кухнята, където му връчи ролката салфетки и го остави да ридае до хълцане. — Теса у дома ли е?

— Отиде на работа — изпъшка и отри очи.

Върху кухненската маса лежеше покана за партито по случай шейсет и петия рожден ден на Хауърд Молисън; някой я беше скъсал на две по средата.

— И аз получих — рече Парминдер. — Преди да му се разкрещя. Чуй какво ще ти кажа, Колин. Гласуването…

— Не мога… — прошепна Колин.

— … ще им покаже, че не са ни победили.

— А те успяха — каза Колин.

Парминдер избухна в смях. Колин я зяпна за миг с отворена уста, после и той се разсмя — мощно, гръмовно, като лая на едър пес.

— Добре — обяви Парминдер. — Прогониха ни от работа и не желаем да си покажем носа от дома, но във всяко едно друго отношение ние сме си тип-топ, нали?

Колин сне очилата си, обърса мокрите си очи и се нахили.

— Тръгвай , Колин. Решена съм да гласувам за теб. Борбата тепърва започва. Та нали, след като избухнах и обявих пред целия съвет и пред местния печат, че Хауърд Молисън по нищо не се различава от най-обикновения наркоман…