Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Понеже тук не е имало свободни жилища — оспори я Парминдер, борейки се да овладее нервите си. — Защото никой от вас не е искал в покрайнините на градчето да се строят нови жилищни сгради.

— Извинявай, ама ти тогава още не живееше тук — рече с поруменяло лице Бети и демонстративно отмести поглед от Парминдер. — Изобщо не ти е ясна историята.

Започнаха се общи приказки: заседанието се разби на няколко отделни разговора, които Парминдер изобщо не успя да проследи. Нещо я бе стиснало за гърлото и не смееше да погледне никого в очите.

— Да гласуваме в такъв случай — прогърмя предложението на Хауърд и всички около масата се умълчаха. — Моля онези, които са съгласни да уведомим окръжния съвет, че Пагфърд с удоволствие приема преразглеждането на общинските граници с цел извеждането на „Фийлдс“ от наша юрисдикция, да гласуват.

Парминдер стискаше юмруци в скута си, забила ноктите и на двете си ръце във възглавничките на дланите. Чу шумоленето на ръкави около себе си.

— Чудесно! — обяви Хауърд, а веселият му глас отекна тържествуващо от гредореда. — Ами ние с Тони и Хелън ще съставим черновата и ще я разпратим до всички, после ще я внесем. Чудесно!

Двама-трима от съветниците изръкопляскаха. Зрението на Парминдер се замъгли и тя стисна очи. Дневният ред заплава напред-назад и излезе от фокус. Тишината продължи толкова дълго, че накрая тя не удържа и вдигна глава: вълнението на Хауърд го бе принудило да прибегне до инхалатора си и повечето съветници го наблюдаваха тревожно.

— Дотук добре — изхриптя зачервеният и сияещ Хауърд и прибра инхалатора. — Така че, ако няма желаещи да допълнят нещо… — и направи недоловима пауза — преминаваме към точка девета: „Белчапъл“. И по този въпрос Обри има какво да ни каже.

Бари нямаше никога да допусне това да стане. Щеше да спори. Щеше да разсмее Джон и да го убеди да гласува за нас. Наистина трябваше да пише за себе си, а не за Кристъл… Не оправдах доверието му.

— Благодаря, Хауърд — каза Обри.

Кръвта блъскаше в ушите на Парминдер, а ноктите й се забиваха все по-дълбоко в дланите.

— Както ви е известно, на окръжно ниво сме принудени да предприемем изключително сериозни мерки за икономия…

Беше влюбена в мен и очите и я издаваха всеки път щом ме погледнеше…

— … и един от поставените под лупа обекти е този в „Белчапъл“ — продължаваше Обри. — Затова ми се стори, че следва да повдигна тук въпроса, тъй като, както знаете, сградата е общински имот…

— … А срокът за наемането й почти е изтекъл — добави Хауърд. — Което си е вярно.

— Но пък не съм чул някой да е проявил интерес към тази стара сграда — намеси се един пенсиониран счетоводител от другия край на масата. — И доколкото знам, имотът е в доста занемарено състояние.

— О, сто на сто ще намерим друг наемател — заяви най-спокойно Хауърд, — но не там е работата. Въпросът е дали смятаме, че клиниката е полезна…

— Въпросът изобщо не е в това — засече го Парминдер. — Не е работа на общинския съвет да преценява доколко полезна е тази клиника. Ние не финансираме дейността й. Така че не носим отговорност за нея.

— Но сме собственици на сградата — каза Хауърд, все така усмихнат, все така учтив. — И е напълно естествено да искаме да разгледаме…

— В случай че ще разглеждаме сведения за дейността на клиниката, смятам, че е много важно да си съставим балансирана представа — рече Парминдер.

— Много извинявай, доктор Джаванда — запримигва насреща й Шърли, — но би ли била така добра да не прекъсваш председателстващия? Много трудно се води протокол, ако взаимно се прекъсваме. Ох, ето че и аз те прекъснах — добави с усмивка. — Прощавай!

— Предполагам, че общината държи да получава и в бъдеще доход от сградата — продължи Парминдер, без да обърне внимание на Шърли. — Но, доколкото ми е известно, друг възможен наемател не се е явил. Което ме кара да се запитам: за какво тогава се занимаваме изобщо с прекратяването на наемните отношения с клиниката?

— Защото не ги лекуват — обади се Бети. — Само им дават още дрога. Много ще се радвам, ако се махнат.

— На ниво окръжен съвет сме изправени пред някои доста трудни решения — съобщи Фоли. — Правителството си е поставило за цел да намали разходите за местно самоуправление с над един милиард. Така че не ще можем и в бъдеще да предлагаме всички услуги, които сме предлагали досега. Това е положението.

Парминдер страшно се дразнеше от начина, по който колегите й съветници се държаха пред Фоли — как попиваха плътния му модулиран глас и кимаха леко, докато го слушат. Много добре знаеше, че са й измислили и прякор: Бръмбезспир.