Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Е, и? — беше се озъбила тогава. — Дано до шушка я оберат тая дърта тъпа кучка.

Голяма работа, че се виждала с всички други от родата — не че и те са чисти като ангелчета, поне доколкото й беше известно. Но само тя, някогашната Тери бейби, единствено тя бе отлъчена завинаги от Баба Кат.

Когато човек е чист от дрогата, от най-тъмните му кътчета изскачат зли помисли и спомени и полепват отвътре по черепа му като жужащи черни мухи.

Защо ти не си ми майка?

Потникът, който Тери беше облякла днес, разкриваше изцяло ръката, шията и плещите й, обсипани с увити на неестествени гънки и ръбове белези, наподобяващи на вид разтопен сладолед. Шест седмици беше лежала в отделението за изгаряния на „Саутуест Дженерал“, когато беше на единайсет.

(— Какво ти се случи, миличка? — попита я майката на детето в съседното легло.

Баща й беше запокитил по нея пламнал тиган с вряща лой. Тениската й с групата „Хюман Лийг“ се беше запалила.

— Нещастен случай — промърморила бе Тери.

И продължи да поддържа тази версия пред всички, включително пред жената от „Социални грижи“ и пред медицинските сестри. Готова беше да изгори жива, но не и да издаде баща си.

Майка й избяга малко след единайсетия рожден ден на Тери, като заряза и трите си дъщери. Само след броени дни Даниела и Черил се пренесоха в домовете на гаджетата си. У дома остана само Тери — да се мъчи да пържи картофи на баща си и да не изпуска надеждата някой ден майка й да се върне. Дори при цялата агония и ужас на първите денонощия в болницата се беше радвала, че майка й неминуемо ще чуе за станалото и ще дойде да си я прибере. Сърцето й подскачаше и при най-малкия признак на раздвижване около входа на отделението.

Но през всичките шест безкрайни седмици от болка и самота я навести единствено Баба Кат. Старицата седеше до внучката си през тихите следобеди и вечери и й напомняше да не забравя да благодари на сестрите, които, при цялата си мрачна и строга външност, понякога изпускаха по мъничко неочаквана нежност.

Купила бе на Тери евтина пластмасова кукла, облечена в лъскав черен шлифер. Но когато Тери я разсъблече, оказа се, че под шлифера е чисто гола.

— Ама, бабо, тя е без гащи.

При което Баба Кат се разхихика. А Баба Кат поначало не хихикаше никога.

Защо ти не си ми майка?

Помолила бе Баба Кат да я прибере у дома. А след като я помоли, Баба Кат се съгласи. Затова понякога Тери си мислеше, че онези седмици в болницата са били най-щастливите в живота й, независимо от болката. Беше се озовала на сигурно място, където хората бяха добри с нея и се грижеха за нея. А после предполагаше, че Баба Кат я води в своя дом, с хубавите тюлени завески, а не обратно при баща й; не при вратата на стаята й, която се отвори с трясък посред нощ и се тресна в зарязания от Черил плакат на Дейвид Есекс, а през нея влезе баща й с ръка върху ципа на панталона си и се приближи към леглото й, където тя взе да го умолява да не я…)

Възрастната вече Тери захвърли на кухненския под димящия филтър на фаса и се отправи към външната врата. Никотинът не й стигаше. Мина забързано по пътеката, излезе на улицата и се устреми в същата посока, в която се бе отдалечила Черил. С ъгълчето на окото видя как я наблюдават двете спрели се да си побъбрят на тротоара съседки. Не щете ли да ви дам някоя шибана снимка? Да си я гледате по-задълго. Тери знаеше прекрасно, че е постоянен обект на сплетните им; знаеше какво се говори за нея; понякога го викаха зад гърба й. Оная надута кучка, съседката, все се оплакваше до съвета от състоянието на градинката на Тери. Да си ебат майката, да си ебат майката, да си ебат майката…

В желанието си да се отърве от спомените, бе взела да подтичва.

Наистина ли си нямаш представа кой изобщо е баща му, курво с курвите? Писна ми. Не мога повече да се разправям с теб, Тери.

Това беше и последният им разговор, след като Баба Кат я беше нарекла така, както я наричаха и другите, а Тери й отвърна в същия стил.

Ебах те и у нещастната дърта крава, д’еба.

Така и не стигна дотам да й каже: „Ти ме заряза, Бабо Кат“. Така и не й каза: „Защо не ме остави при себе си?“. Така и не й каза: „Обичах те повече от всеки друг, Бабо Кат“.

Божичко, мислеше си, дано Обо се е върнал. Трябваше да се върне днес — или най-късно утре. Трябва й стаф. Не може без него.

— Как си, Тери?

— Да си виждал Обо? — попита тя младежа, който пушеше и пиеше, седнал на зида до магазина за алкохолни напитки.