Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Да си поговорим — отвърна сестра й. Широкоплещеста, с вид на мъжкарана, придаван й от белия елек и долнището от анцуг, Черил опъваше цигарата и наблюдаваше Тери през дима. — Баба Кат почина.

— К’во?

— Баба Кат почина — повтори по-силно Черил. — Ако на теб изобщо ти пука.

Тери обаче я чу още първия път. И новината така я блъсна в корема, че повтори въпроса си единствено от объркване.

— Да не си се пак нагърмяла? — взря се Черил в изпитото, празно лице.

— Еби си майката. Не съм.

И това беше самата истина. Тери не се беше бола сутринта — не беше ползвала от три седмици, ако трябваше да сме точни. Но не изпитваше никаква гордост от този факт и на кухненската стена нямаше календар с налепени по него звездички; и преди беше изкарвала по толкова дълго, че и по повече — по цели месеци, ако е за въпрос. Този път я беше улеснило и това, че Обо се беше запилял нанякъде през последните две седмици. Но инструментите й все още си бяха в старата тенекия от бисквити, а нуждата пламтеше като някой вечен огън в крехкото й тяло.

— Още вчера е умряла, но Даниела чак тая сутрин ми каза, да й еба майката — обясни Черил. — А пък аз се канех да й ходя на свиждане и днеска. На тая алчна кучка Даниела целта й е къщата. На Баба Кат къщата.

Тери отдавна не беше влизала в малката долепена къщичка на „Хоуп Стрийт“, но при думите на Черил в главата й се явиха ярки спомени за разните джунджурийки по шкафа и тюлените завеси. И си представи как Даниела пъха каквото й попадне по джобовете си и как рови из долапите.

— Погребението ще е във вторник от девет, горе в крематориума.

— Хубаво — каза Тери.

— Тая къща колкото е на Даниела, толкова е и наша — рече Черил. — Ще й кажа, че си искаме нашия дял. Нали може?

— Ъхъ.

Тери изчака жълтата като на канарче коса на Черил и татуировките й да се скрият зад ъгъла и чак тогава се прибра.

Баба Кат починала. От сума ти време не си говореха. Писна ми. Не мога повече да се разправям с теб, Тери. Но с Кристъл не беше престанала да се вижда. Кристъл бе станала любимото й синеоко момиченце. Ходила беше дори да гледа как Кристъл гребе на тъпите й състезания. И на смъртното си ложе бе произнасяла името на Кристъл, а не нейното — на Тери.

Мри тогава, дърта кучко. Хич не ми дреме. Късно е вече.

Със свит гръден кош и цялата разтреперана, Тери взе да рови из вонящата кухня къде са й цигарите, но всъщност страдаше за своята лъжичка, за пламъка и спринцовката.

Късно й е вече да каже на бабичката онова, което отдавна трябваше да й каже. Нямаше за кога пак да стане нейната Тери бейби. Големите момичета не плачат… големите момичета не плачат… Сума ти години минаха, преди да се усети, че с дрезгавия си пушачески глас Баба Кат й беше пяла всъщност „Шери бейби“ 14 14 Sherry — хит на американската група „Фоур Сийзънс“ от 1962 г., в чийто припев се пее „Sherry Baby“. В един от първоначалните си варианти песента е носела временно и заглавието „Terri Baby“. Включена е в саундтрака и на филма The Help („Южнячки“, 2011 г.). — Б.пр. .

Ръцете й щъкаха като хлебарки из боклука върху кухненския плот — търсеше пакети от цигари, разкъсваше ги и установяваше, че всичките са празни. Сигурно Кристъл е обрала последните — тая алчна малка крава по нищо не отстъпва на Даниела, дето рови из вещите на Баба Кат и пази смъртта й в тайна от останалите.

Само върху някаква мазна чиния откри дълъг фас; обърса го в тениската си и го запали от фитила на газовата печка. В главата си чуваше собствения си единайсетгодишен глас.

Защо ти не си ми майка?

Не желаеше да си спомня за това. Облегна се на мивката, докато пушеше, и се помъчи да погледне напред, да си представи предстоящия сблъсък между двете й по-големи сестри. Никой не смееше да се заяжда с Черил и нейния Шейн — и двамата знаеха да раздават юмруци, а Шейн съвсем наскоро бе пуснал горящи парцали през процепа за писма на вратата на някакво копеле; точно за това лежа последния път и още щеше да е в пандиза, ако къщата не била празна тогава. Но пък Даниела притежаваше оръжия, с каквито Черил не разполагаше: пари, собствен дом и наземна телефонна линия. Познаваше какви ли не официални лица и знаеше как да разговаря с тях. Беше от оня вид хора, които имат резервни ключове и се занимават с тайнствени книжа.

Но все пак Тери се съмняваше, че Даниела ще се добере до къщата, дори с помощта на тайните й оръжия. Не ставаше дума само за тях трите: Баба Кат имаше и купища други внуци и правнуци. И след като прибраха Тери в дома за безпризорни, баща й се беше сдобил с още деца — общо девет на брой, от пет различни майки, по сметките на Черил. Тери така и не се беше видяла с полубратята и полусестрите си, но знаеше от Кристъл, че Баба Кат ги знаела.