Джоан Роулинг - Вакантен пост

Белезите по гърба като че пак бяха пламнали.

Той завъртя глава и продължи да дъвче, ухилен насреща й. Тя забърза нататък. Досадни мисли за оная от социалните, за Кристъл, за Роби — и те досадни като мухи, и те вторачени като съседките в нея, осъждащи я непрестанно, но без да си имат и най-малката представа как я мъчи нуждата й.

(Баба Кат я взе от болницата и я настани в свободната стая у дома си — най-чистата, най-сладката стая, в която Тери беше спала, откакто се помнеше. И през трите вечери, които прекара там, сядаше в леглото, след като Баба Кат я целунеше за лека нощ, и пренареждаше украшенията на съседния прозоречен перваз: звънтящи стъклени цветенца в стъклена вазичка, розово пластмасово преспапие с вградена в него мидичка и любимото й изправено на задните си крака порцеланово конче с глупавата усмивка.

— Обичам конете — беше казала на Баба Кат.

Преди майка й да забегне, от училище ги бяха водили на селскостопанско изложение. А там видяха един огромен, окичен с пиринчени украшения, черен шайрски тежковоз и тя единствена от целия клас посмя да го погали. Миризмата му я опияни. Прегърна мощния му прав като колона преден крак, завършващ с масивното, обрасло с бяла козина копито, и усети под космите живата му плът. „Внимателно, Тери, по-полека“, предупреждаваше я учителката, но възрастният собственик на коня само й се усмихна и каза, че нямало страшно и че било изключено Самсън да стори нещо лошо на такова сладко момиченце.

Порцелановото конче беше съвсем различно: жълто, с черна грива и опашка.

— Подарявам ти го — каза й Баба Кат, а Тери разбра какво е това истински екстаз.

На четвъртата сутрин обаче се появи баща й.

— Идваш си у дома — обяви, а тя се ужаси от изражението му. — Няма да те оставя на тая шибана дърта крава. Няма начин. Няма начин, ти казвам, малка кучко такава.

Баба Кат се беше уплашила не по-малко от Тери.

— Недей, Майки — не спираше да блее.

Съседките занадничаха от прозорците. Баба Кат държеше Тери за едната й ръка, а баща й — за другата.

— Прибирай се веднага, ти казвам!

И насини едното око на Баба Кат. После завлече Тери в колата. А когато я вкара у дома им, взе да я удря и рита, където свари.)

— Да си виждала Обо? — провикна се Тери към съседката му от около петдесетина метра. — Дали се е върнал?

— Де да знам — рече съседката и й обърна гръб.

(А когато не я биеше, Майкъл правеше с Тери други неща, за които тя не можеше да говори. Баба Кат не се вясна повече. На тринайсетгодишна възраст Тери избяга, но не при Баба Кат — не щеше баща й пак да я намери. Но, така или иначе, я хванаха и я тикнаха в дома за безпризорни.)

Тери блъсна по вратата на Обо и зачака. Потропа втори път, но пак никой не й отвори. Отпусна се отчаяно на горното стъпало, разтрепера се и се разрида.

Две избягали от час момичета от училището „Уинтърдаун“ я изгледаха.

— Майката на Кристъл Уидън — рече едното на висок глас.

— Проститутката ли? — попита другата с все сила.

От рев Тери така и не намери сили да ги напсува. А двете момичета се изгубиха по пътя сред пръхтене и кикот.

— Курва! — провикна се едната от следващия ъгъл.

Гавин можеше да покани Мери и в офиса си да обсъдят последните писма, разменени със застрахователното дружество, но предпочете все пак да я посети у дома й. При това се постара да не си насрочва за всеки случай никакви други срещи за късния следобед — току-виж го поканила да остане и да похапне с нея, а тя беше фантастична готвачка.

Инстинктивното му отдръпване от голата й скръб се бе разсеяло в течение на редовните им контакти. Мери открай време му беше симпатична, но бледнееше пред Бари, когато попаднеха в една компания. При все че тя с нищо не показваше да има нещо против поверената й второстепенна роля; напротив, сякаш изпитваше удоволствие от възможността да разкрасява фона, да се смее весело на шегите на Бари и изобщо да се радва на това, че са заедно.

Понеже Гавин се съмняваше, че Кей се е примирявала някога с вменена й роля на втора цигулка. Докато сменяше нервно скоростите по стръмната „Нърч Роу“, Гавин реши, че Кей би се вбесила и от най-слабия намек, че би следвало да промени поведението си или да потисне възгледите си в името на удоволствието, щастието или самоувереността на своя партньор.

Съмняваше се да е имал в миналото толкова нещастни взаимоотношения като сегашните. Дори в предсмъртните гърчове на аферата му с Лиза се бяха наблюдавали временни примирия, весели моменти и внезапни затрогващи спомени за отминали добри времена. А ситуацията с Кей беше военновременна. Дотолкова, че понякога той не се сещаше, че помежду им трябва да съществува някаква нежност; а и тя изобщо дали го харесва поне мъничко?