Джоан Роулинг - Вакантен пост

Най-лошата им кавга по телефона стана в утрото след вечерята у Майлс и Саманта. В един момент Кей затръшна слушалката на Гавин и в продължение на двайсет и четири часа той живя с мисълта, че взаимоотношенията им са свършили, и въпреки че точно това желаеше, почувства по-скоро страх, отколкото облекчение. Във фантазиите му Кей просто изчезна обратно в Лондон, а в действителност тя се беше обвързала с Пагфърд с работата си и със записаната в „Уинтърдаун“ дъщеря. Така че съществуваше перспективата все някога да се срещнат из малкото градче. Нямаше да се учуди, ако разбереше, че тя вече е почнала да трови кладенеца с клюките против него; представи си как повтаря някои от нещата, които му беше казала по телефона, пред Саманта или пред оная досадна клюкарка в гастронома, от която му настръхваше кожата.

Изтръгнах дъщеря си от средата й, зарязах работата си и се пренесох заради теб, а ти ме третираш като проститутка, на която може и да не плащаш.

Мнозина биха казали, че е постъпил неправилно. И може би наистина не се беше държал както следва. Сто на сто се е стигнало до критичен момент, в който е трябвало да отстъпи, но той го е пропуснал.

Така че Гавин прекара целия си уикенд в разсъждения как би се чувствал човек, ако го възприемат като лошия. За пръв път изпадаше в подобно положение. След като Лиза го заряза, всички се държаха с него мило и съчувствено, особено Феърбрадърови. Чувството за вина и ужас го преследва неотлъчно чак до неделя вечерта, когато се предаде и позвъни на Кей да й се извини. С което се върна на положението, в което не желаеше да бъде, и за всичко това виновна му беше Кей.

Паркира колата на алеята пред къщата им, както беше правил десетки пъти, когато Бари беше още жив, и се отправи към входната врата. Направи му впечатление, че някой бе окосил ливадата след последното му идване. Мери му отвори почти в мига, в който позвъни.

— Здравей, какво… Какво има, Мери?

Цялото й лице беше мокро, очите й бяха пълни със сълзи, блестящи като диаманти. Тя преглътна един-два пъти, завъртя глава и докато се усети, Гавин се озова стиснал я в обятията си на самия праг.

— Мери? Случило ли се е нещо?

Усети я как кимна. И бидейки съвсем наясно с това, че се виждат отвсякъде, и от улицата зад гърба му, Гавин успя да я натика обратно в къщата. Усещаше я дребна и крехка в ръцете си; пръстите й го стискаха, а лицето й се беше забило в палтото му. Отпусна куфарчето си с максимално внимание, но то тупна на пода и я принуди да се отдръпне назад и да закрие с ръце задъханите си уста.

— Извинявай… извинявай… о, боже мой, Гав…

— Какво е станало?

Гласът му звучеше различно от нормалното: категорично, заповеднически, така както Майлс говореше понякога в службата при възникването на някоя криза.

— Някой е сложил… Не знам… Някой е сложил на Бари…

Привика го в домашния кабинет — разхвърлян, занемарен, но уютен, с някогашните гребни трофеи на Бари по етажерките и с голяма, поставена в рамка на стената, снимка на осем тийнейджърки с победоносно вдигнати във въздуха юмруци и с медали на шиите. И му посочи с треперещ пръст екрана на компютъра. Без дори да си съблече палтото, Гавин седна на стола и се вгледа във форума на уебсайта на пагфърдския общински съвет.

— Отбих се сутринта през гастронома и Морийн Лоу ми каза, че на сайта имало куп съобщения със съболезнования… и се канех да пиша и аз, да благодаря на всички. И тогава… виж…

Той го забеляза в същия момент: Саймън Прайс — недостоен за съветник, постнато от Призрака_на_Бари_Феърбрадър.

— Ама че безобразие! — възмути се Гавин.

А Мери пак избухна в плач. На Гавин му идеше отново да я прегърне, но се боеше да го стори тук — точно в тази уютна стаичка, така препълнена с Бари. Позволи си компромисен жест: хвана я за тънката китка и я преведе през преддверието до кухнята.

— Имаш нужда да пийнеш нещо — рече й с онзи непознат му силен и заповеднически тон. — Майната му на кафето. Къде имаш нещо със силен градус?

И изведнъж се сети, още преди да беше успяла да му отговори — достатъчно пъти бе наблюдавал как Бари вади бутилките от шкафа; така че й смеси малък джин с тоник, понеже само това я беше виждал да пие преди вечеря.

— Ама, Гав, още е четири следобед.

— Майната му — изрече новият глас на Гавин. — Изгълтай го.

През хлиповете й изби някакъв неуравновесен смях; пое чашата от ръката му и отпи. А той й поднесе кухненската ролка да си обърше лицето и очите.

— Много си мил, Гав. Ти няма ли също да пийнеш? Кафе или… или бира? — попита и пак пусна лек смях.