Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Мама тогава живеела с Ричи Адамс — разправяше Кристъл. Опъна яко от джойнта и изпусна дима на дълга, тънка струя. — Пълен психопат. Излежава доживотна присъда. Убил някакъв. Пребивал и мама, и децата, но един ден дошли Джон и Сю и ги взели, после и от социалните се намесили и станало така, че ги оставили на Джон и Сю.

Пак опъна от фаса и се замисли за този период от своята предистория, окъпан в кръв, бяс и тъмнина. Чула бе разни неща за Ричи Адамс, най-вече от леля си Черил. Гасял цигарите си по ръцете на едногодишната Ан-Мари и така я ритал, че й спукал няколко ребра. Натрошил и лицето на Тери — лявата й скула си останала по-хлътнала от дясната. Зависимостта на Тери от дрогата се задълбочила катастрофално. Леля Черил съвсем равнодушно споменаваше решението двете деца — жертви на бруталност и немара — да бъдат отнети от родителите им.

„Нямаше начин да не стане“ — разправяше лелята.

Джон и Сю били някакви далечни, бездетни роднини. Кристъл нямаше ни най-малка представа къде и как влизат в сложното й родословно дърво, нито как бяха успели да уредят онова, което според Тери си било чисто похищение на децата. След куп разправии с властите, най-после им разрешили да осиновят двете деца. Тери, която останала с Ричи до самото му арестуване, така и не видяла повече Ан-Мари и Лиъм по не съвсем разбираеми за Кристъл причини; цялата история носеше съсиреците и гноящите рани на омразата и на непростими закани, забрани за приближаване и куп нови служители от „Социални грижи“.

— Кой е баща ти тогава? — попита Фатс.

— Бангър — каза Кристъл. После се напъна да се сети за истинското му име — Бари — измърмори, сякаш подозираше, че може и да бърка. — Бари Коутс. Ама аз ползвам фамилията на мама — Уидън.

През сладникавия тежък дим в главата й изплува бавно споменът за младия предозирал се мъртвец в банята на Тери. Върна джойнта на Фатс и облегна глава на зида, загледана към късчето небе с налепени по него тъмни листа.

А Фатс си мислеше за Ричи Адамс, който бил извършил убийство, и си правеше сметка, че и неговият биологичен баща може би в момента е в някой затвор — татуиран като Пайки, слаб и мускулест. И сравни наум Гнездото с този силен, суров, автентичен мъж. Знаеше, че са го отделили от биологичната му майка още като пеленаче, понеже беше виждал снимки, на които го е гушнала Теса — нежен като пиленце, с бяла плетена шапчица. Бил недоносен. Теса му беше споменала това-онова, без дори да я пита. Знаеше, че истинската му майка била съвсем млада, когато го родила. Нищо чудно да е била някоя като Кристъл — училищното колело, дето всеки го…

Сега вече бе яко напушен. Пъхна ръка зад врата на Кристъл и я придърпа към себе си; целуна я и навря език в устата й. С другата си ръка взе да търси гърдата й. Мозъкът му се беше замъглил, а крайниците му тежаха; дори осезанието му се беше влошило. Затрудни се да пъхне ръка под тениската й, да стигне до закопчалката на сутиена й. Устата й беше гореща и миришеше на тютюн и дрога; устните й бяха пресъхнали и напукани. Възбудата му леко поспадна — всичките му усещания за допир стигаха до него като през невидимо одеяло. Потрябва му повече време от предния път да я разсъблече, после се затрудни и с презерватива, понеже пръстите му се бяха схванали и не го слушаха; в един момент, без да иска, отпусна цялата си тежест върху лакътя си, опрян в месестата й подмишница, и тя изпищя от болка.

Беше по-суха от предишния път, но той се напъна да влезе, решен да постигне онова, за което беше дошъл. Времето се точеше гъсто и бавно като лепило, той чуваше ускореното си дишане и това го изнервяше, понеже му създаваше усещането, че някой е клекнал в мрака до тях, гледа го и пъшка в ухото му. Кристъл изстена тихичко. Така както бе отметнала глава назад, носът й изглеждаше широк като зурла. Вдигна тениската, за да вижда гладките й бели гърди, които леко се тресяха под разхлабената хватка на разкопчания сутиен. Изпразни се толкова неочаквано, че и доволният му стон сякаш дойде откъм клекналия наблюдател.

Отърколи се от нея, смъкна презерватива и го захвърли настрана, после вдигна ципа си, но някак си на тръни, оглеждащ се непрестанно да се убеди, че са съвсем сами. Кристъл си вдигаше гащите с една ръка, с другата дърпаше надолу тениската си, после посегна да си закопчае сутиена.

През времето, което бяха прекарали зад храстите, се беше заоблачило и попритъмняло. В ушите на Фатс нещо жужеше непрестанно: измъчваше го силен глад, мисълта му се влачеше, слухът му бе свръхчувствителен. Страхът, че някой ги е наблюдавал, може би над зида зад гърбовете им, отказваше да го напусне. Прищя му се да си върви.