Джоан Роулинг - Вакантен пост

Само на две-три партита я бяха канили. Питаше се дали Фатс или майка му помнят, че веднъж беше на рожден ден у тях. Поканили бяха целия клас и Баба Кат купи на Кристъл специална рокля за случая. Оттогава помнеше, че в огромната им задна градина имаше басейн, люлка и ябълка. Черпиха ги с желе и се надбягваха с чували. Теса бе смъмрила Кристъл, понеже в желанието си да спечели пластмасовия медал бе разбутала от пътя си другите деца и беше разкървавила носа на едно.

— Но, общо взето, в „Сейнт Томас“ ти харесваше, нали? — попита я журналистката.

— Ъхъ — отвърна Кристъл, но съзнаваше, че не успя да предаде онова, което господин Феърбрадър би желал да предаде, и й се прищя и той да е тук с нея, да й помогне. — Хубаво си беше.)

— За какво им е притрябвало да те разпитват за „Фийлдс“? — заинтересува се Фатс.

— Идеята беше на господин Феърбрадър.

След още няколко минути Фатс попита:

— Пафкаш ли?

— К’во? Козчета ли? С Дейн съм пафкала.

— Имам няколко.

— От Скай Кърби, а? — попита Кристъл.

Не беше сигурен, но му се стори, че долови в гласа й лека насмешка: Скай беше по-лесният, по-сигурен вариант, до когото прибягваха младежите от средната класа. Ако наистина беше така, Фатс оценяваше автентичната й подигравателност.

— А ти откъде се снабдяваш? — попита с повишен интерес.

— Не знам. Дейн ги донесе.

— От Обо? — подсказа й Фатс.

— Ма’ани го тоя чекиджия.

— Че какво му е на човека?

На Кристъл обаче не й стигаха думите, за да опише какво му е на Обо; а и да ги намереше, надали й се щеше да говори на тази тема. От Обо й настръхваше кожата: понякога идваше у тях и заедно се бодяха с Тери; друг път я ебеше, а Кристъл го срещаше на стълбите, докато си закопчаваше мръсния дюкян и й се хилеше през кръглите си бабешки очилца. От време на време Обо възлагаше и по някоя дребна работа на Тери — да му скрие компютрите или да приюти някой непознат за през нощта, или да се съгласи да извърши услуги, чието естество бе неизвестно на Кристъл, но покрай които майка й се губеше с цели часове от къщи.

Съвсем наскоро на Кристъл й се присъни кошмар, в който майка й бе разпъната, разчекната и вързана в нещо като рамка; самата тя представляваше най-вече огромна, зееща дупка, като гигантска, сурова, оскубана кокошка; в съня й Обо влизаше и излизаше от тази зееща пещера, човъркаше вътре нещо, а в това време по лицето на Тери бе изписан страх и яд. Когато се събуди, Кристъл усети, че й е лошо, че я е яд и че е отвратена.

— Мръсна гад е, да му еба майката — рече Кристъл.

— Не е ли един такъв висок, с бръсната глава и татуси по целия тил? — попита Фатс, който през седмицата бе избягал втори път от училище и бе прекарал цял час, седнал на един зид във „Фийлдс“ да зяпа.

Обръснатият, зает с нещо в каросерията на стар бял ван, бе привлякъл вниманието му.

— Ъъ. Тоя е Пайки Притчърд — каза Кристъл. — Трябва да си бил накъм „Тарпън Роуд“.

— Той с какво се занимава?

— Де да знам. Питай Дейн. Той се меша с брат му на Пайки.

Неподправеният му интерес обаче я зарадва; за пръв път проявяваше толкова голямо желание да разговаря с нея.

— Пайки е пуснат условно.

— За какво?

— Нарязал някакъв от Крос Кийс със строшено шише.

— Защо?

— Ебала ли съм му майката защо? — отговори Кристъл.

Радостта й придаваше самоувереност. Ако не се смятаха притесненията около Баба Кат (но пък тя е все още жива, току-виж се оправила), последните две седмици не бяха минали никак зле. Тери пак спазваше режима на „Белчапъл“, а Кристъл имаше грижата Роби да не отсъства от детската. Дупето му беше почти завехнало. Оная от „Социални грижи“ изглеждаше доволна — ако такива като нея изобщо са способни да са доволни. И Кристъл беше ходила всеки ден на училище, независимо че пропусна сутрешните часове с педагогическата съветничка Теса в понеделник и сряда. И самата тя не знаеше защо. Човек понякога просто губи навик.

И пак метна кос поглед на Фатс. И през ум не й беше минавало да го хареса — до онова диско в училищната аудитория, когато той си я набеляза. Фатс беше всеизвестен — някои от лафовете му се носеха от уста на уста, сякаш бяха излезли от телевизионна комедия. (Кристъл се преструваше пред всички, че имат телевизор у дома си. И за да не я разкрият, се стремеше да гледа достатъчно телевизия у приятелките си или у Баба Кат. „Да бе. Отвратително лайняно шоу.“ Или: „Знам, и аз за малко да се напикая от смях“, казваше, когато станеше дума за програма, която другите бяха гледали.)