Джоан Роулинг - Вакантен пост

Но пък, от друга страна, Фатс още помнеше падащата тенекия с импрегнираща смола, животинското изражение и стиснатите юмруци на Саймън, ужасния звук, който издаваше, усещането на стичащата се по краката му топла пикня и (което всъщност бе най-срамното) най-сърдечния и отчаян копнеж Теса да дойде и да си го прибере на сигурно място. Ще рече, че Фатс не беше още толкова неуязвим, че да не съчувства на Андрювото желание за мъст.

С което кръгът на мисълта на Фатс се затвори: Андрю бе извършил нещо смело, изобретателно и с потенциално експлозивни последствия. И Фатс изпита наново бодежите на огорчението, че сам не се е сетил пръв. Напъваше се да се отърси от възпитанието, което бе получил като член на средната класа, да разчита най-вече на словото, но пък никак не му се щеше да се откаже от този спорт, в който проявяваше превъзходна дарба, така че, докато трамбоваше по полираните плочи на подстъпа към търговския център, се улови как формулира изрази, способни да разпердушинят всичките самодоволни претенции на Гнездото и да го разголят изцяло пред дюдюкащата публика…

Мярна Кристъл сред групичка младежи от „Фийлдс“, скупчили се около пейките насред широкия пасаж между магазините. Сред присъстващите забеляза също така и Ники, Лиан и Дейн Тъли. Без капка колебание или мобилизация, Фатс навлезе, без да забави хода си и с напъхани в джобовете ръце, право в стълпотворението от любопитно-критични очи, които го оглеждаха от темето до маратонките му.

— Как си, Фатбой? — подвикна му Лиан.

— К’во ста’а? — отвърна Фатс.

Лиан измърмори нещо на Ники, която се разкикоти. Поруменяла и дъвчеща енергично дъвката си, Кристъл отметна назад коси, та обиците й затанцуваха, и в същото време придърпа нагоре долнището на анцуга си.

— К’во ста’а? — отправи лично към нея нов въпрос Фатс.

— Нищо — отговори му тя.

— Майка ти знае ли, че си излязъл, Фатс? — подкачи го Ники.

— Ъхъ. Тя ме докара — отвърна невъзмутимо Фатс в жадната тишина. — Сега ме чака в колата; каза, че съм имал време да изчукам някое маце набързо и пак да не закъснеем за чая.

Всички избухнаха в смях, освен Кристъл, която изпищя: „Ебах те в нахалното копеле!“, но имаше доволен вид.

— Навити ли ги пафкаш? — изръмжа Дейн Тъли, заковал поглед в горното джобче на Фатс.

На устната му имаше голям, черен струпей.

— Ъхъ — каза Фатс.

— И чичо ми ги пушеше. Прееба си дроба с тях.

И зачопли лениво кожичката на струпея.

— Вие двамата накъде? — местеше Лиан присвит поглед от Фатс на Кристъл и обратно.

— Не знам — отвърна Кристъл и както дъвчеше дъвката си, метна кос поглед към Фатс.

Той не благоволи да ги просвети, а само направи рязък жест с палеца си по посока на изхода на търговския център.

— До скив — сбогува се на висок глас с компанията Кристъл.

Фатс също им махна небрежно с ръка и се отдалечи рамо до рамо с Кристъл. Чу зад себе си нов смях, но не му пукаше. Даваше си сметка, че се е държал достойно.

— Накъде? — попита Кристъл.

— Де да знам — отвърна Фатс. — Ти къде ходиш обикновено?

Тя сви рамене и продължи да върви и да дъвче. Излязоха от търговския център и тръгнаха надолу по главната улица. Далечко бяха от градинката, където се бяха усамотили предишния път.

— Тебе наистина ли те докара майка ти? — полюбопитства Кристъл.

— Подпичкосвам се ма. С рейса дойдох.

Кристъл прие упрека добродушно, но не спираше да се вглежда в отраженията им във витрините. Дългучът чешит Фатс бе видна фигура в училището. Даже и Дейн го ценеше като образ.

„Тоя само те ползва ма, кучко тъпа — заплюла я беше Ашли Мелър само преди три дни на ъгъла с «Фоли Роуд». — Щото и ти си същата шибана курва като майка си.“

Ашли беше от тайфата на Кристъл до момента, в който двете се сбиха заради едно момче. За Ашли открай време се знаеше, че е чалната: постоянно или избухваше, или ревеше, а в „Уинтърдаун“ прекарваше повечето си време или при учителката по специални нужди, или при педагогическия съветник. И сякаш за да докаже окончателно неспособността си да предвижда последствията, се бе заяла на територията на самата Кристъл, където Кристъл можеше да разчита на помощ, а Ашли — не. Ники, Джема и Лиан й помогнаха да сгащят Ашли и да я държат Кристъл да я бие, където свари, та чак си разкървави кокалчетата от зъбите й.

На Кристъл не й пукаше, че някой може да тръгне да й отмъщава.

„Лайна: хем меки, хем редки“ — дотам се простираше мнението й за Ашли и роднините й.