Джоан Роулинг - Вакантен пост

Два пъти прочете написаното, което преди това бе преговарял безброй пъти наум. Още куп обвинения можеше да отправи към Саймън, но още нямаше на този свят съд, в който да заведе дело срещу баща си и да представи като доказателства спомените си за физически терор и ритуални унижения. Но пък знаеше за десетките дребни закононарушения, за които бе чул Саймън да се хвали, а от тях се беше спрял на тези два конкретни примера — крадения компютър и нередовните поръчки, изработвани тайно в извънработно време, — понеже и двата бяха тясно свързани с работното му място. Хората в печатницата бяха наясно с тези деяния на Саймън и не можеше да се изключи вероятността някой от тях да се е разприказвал — я пред приятели, я у дома си.

Червата му се тресяха, както в случаите, когато Саймън наистина изтърваваше нервите си и се нахвърляше на първия срещнат. Изложеното черно на бяло върху екрана предателство го ужаси.

— Какво правиш бе, копеле? — прошепна Фатс в ухото му.

Смрадливият мъж на средна възраст се беше махнал; Фатс се беше преместил до него и сега четеше написаното на екрана му.

— Еба си майката! — промълви Фатс.

Устата на Андрю беше съвсем пресъхнала. Ръката му лежеше инертна върху мишката.

— Как успя да влезеш? — прошепна Фатс.

— С SQL инжекция — рече Андрю. — В интернет го пише на куп места. А защитата на сайта е пълна скръб.

Фатс изпадна в телешки възторг; беше удивен до възбог. А Андрю хем се зарадва на реакцията му, хем се уплаши.

— Копеле, на никого не казвай…

— Дай да напиша и аз едно за Гнездото!

— Не!

И Андрю дръпна мишката по-далече от грабливите пръсти на Фатс. Грозният му акт на синовно вероломство се бе зародил в първичния бульон от гняв, безсилие и страх, който се плискаше в него, откакто бе станал способен да разсъждава, но не намери по-точен начин да го съобщи на Фатс от израза: „Не го правя на ташак“.

Препрочете за трети път посланието си, после му сложи и заглавие. Усещаше как седналият до него Фатс става все по-превъзбуден, сякаш гледаха поредния си порносеанс. При което Андрю бе обзет от желанието да го впечатли още по-силно.

— Гледай сега к’во става — рече и промени потребителското име на Бари на Призрака_на_Бари_Феърбрадър.

Фатс се изсмя на висок глас. Пръстите на Андрю потръпваха върху мишката. Плъзна я настрани. Така и нямаше да разбере дали щеше да докара нещата докрай, ако Фатс не го беше наблюдавал. Но ето че само с едно кликване най-отгоре във форума на пагфърдския общински съвет се появи нова тема: Саймън Прайс — недостоен за съветник.

Застанаха един срещу друг отвън на тротоара, неможещи да си поемат дъх от смях, но и поуплашени от случилото се. После Андрю взе назаем от Фатс кибрита, запали листчето с черновата и загледа как то се превърна в нежни черни снежинки, които се посипаха по мръсния плочник и заизчезваха под нозете на минувачите.

Андрю си тръгна от Ярвил в три и половина, за да е сигурен, че ще се прибере в „Хилтоп Хаус“ преди пет. Фатс го придружи до автобусната спирка, после, уж като внезапно хрумване, обяви, че май ще поостане още известно време в града.

Двамата с Кристъл имаха някаква смътна уговорка да се видят евентуално в търговския център. Така че Фатс пое бавно нататък, като не преставаше да си мисли за онова, което Андрю бе извършил в интернет кафето, и се мъчеше да разнищи собствените си чувства по въпроса.

Поначало трябваше да си признае, че беше шашнат — дори донякъде засенчен. Андрю сам беше премислил идеята, опазил я бе в тайна и я изпълни безупречно, за което — неговото уважение. Но същевременно Фатс се жегна от мисълта, че Андрю е оформил целия си план, без дори дума да му спомене, поради което Фатс би следвало евентуално да заклейми подмолната атака срещу Андрювия баща. Нима нямаше в цялата работа нещо хлъзгаво и недоизпипано; нямаше ли да е по-впечатляващо, ако се беше изправил лице в лице срещу Саймън, та дори ако беше замахнал физически да го удари?

Добре де, Саймън наистина е лайно — но пък несъмнено е автентично лайно, което върши каквото си иска, когато си иска, без да се подчинява на обществените задръжки и общоприетия морал. Което пък накара Фатс да се замисли дали не би следвало все пак да вземе страната на Саймън, когото така успешно веселеше със своя груб, недодялан хумор, посветен най-вече на хора, които са се проявили като адски тъпи говеда или са успели да си навредят сами от пълна глупост. Колко пъти си беше казвал Фатс, че би предпочел достойния противник, ангажирания съперник Саймън, с неговата избухливост и непредвидими налитания на бой, пред падналото му се Гнездо.