Джоан Роулинг - Вакантен пост

Напоследък обаче Фатс ухажваше Саймън. Колчем дойдеше в „Хилтоп Хаус“, полагаше особено старание да разсмее Саймън; от своя страна Саймън се радваше на посещенията на Фатс, смееше се на най-тъпите му вицове и обичаше да слуша за разните му щуротии. Но останеше ли насаме с Андрю, Фатс най-чистосърдечно обявяваше Саймън за първокласен, 24-каратов путьо.

— А пък тя според мен е лесбо — каза Фатс на минаване покрай „Старият дом на свещеника“ — тъмен под сянката на белия бор, с обрасла с бръшлян фасада.

— Кой, майка ти ли? — попита разсеяно потъналия в своите си мисли Андрю.

— Какво? — подскочи Фатс и Андрю усети, че наистина го е възмутил. — Еби се в гъза! Сухвиндер Джаванда.

— О, да. Съвсем.

И Андрю се разсмя, а още на втория синкоп към смеха му се включи и Фатс.

Автобусът за Ярвил беше пълен, та Андрю и Фатс се видяха принудени да седнат един до друг, вместо да разполагат с по една двойна седалка, както предпочитаха. На „Хоуп Стрийт“ Андрю хвърли бърз поглед, но улицата беше безлюдна. Не беше виждал Гая дори за миг в училище след онзи следобед, в който си осигуриха работа в „Медният чайник“ в съботите. Очакваше се кафето да отвори през идния уикенд; всеки път като се сетеше, го заливаха вълни от еуфория.

— Как върви предизборната кампания на Сай-Пай? — попита Фатс, докато свиваше две цигари. Беше изпружил един от дългите си крака косо през пътеката между седалките; хората обаче предпочитаха да го прескачат, вместо да го молят да го прибере. — Гнездото отсега се е насрал, а е още само на листовката.

— Абе мъти нещо там — отвърна Андрю и понесе, без да му мигне окото, безшумния взрив от паника под лъжичката.

И се сети как родителите му от един месец седят всяка вечер на кухненската маса; за кутията с тъпи листовки, които Саймън беше отпечатил в работата си; за списъка от аргументи, съставен с помощта на Рут, с който си помагаше, когато вечер звънеше на всичките си познати в рамките на избирателния район. Саймън подхождаше към всичко това с вид на човек, нагърбил се с огромен товар. У дома беше силно изнервен и проявяваше повишена агресивност към синовете си; сякаш полагаше усилия за нещо, от което те са се измъкнали. На масата единствената тема за разговор бяха изборите: Саймън и Рут непрекъснато обсъждаха изправилите се срещу Саймън сили. Приемаха като лична обида това, че за мястото на Бари Феърбрадър са се явили и други кандидати, и, изглежда, смятаха, че Колин Уол и Майлс Молисън си нямат друга работа, освен да кроят съвместни планове как единствено да сразят обитателя на „Хилтоп Хаус“, който бе като трън в очите им.

Андрю опипа за сетен път сгънатото в джоба му листче. Още не беше казал на Фатс какво е наумил. Страх го беше Фатс да не се разприказва, а и не беше съвсем сигурен по кой точно начин да му втълпи нуждата от запазването на пълна тайна; как да напомни на Фатс, че онзи маниак, способен да накара всяко момченце да се напикае, е все още жив и здрав и живее в един дом с Андрю.

— На Гнездото хич не му пука за Сай-Пай — отбеляза Фатс. — За най-голям свой конкурент смята Майлс Молисън.

— Ъхъ — съгласи се Андрю.

И той беше чул подобна дискусия между родителите си, които май бяха на мнение, че Шърли ги е предала — че е следвало да забрани на сина си да се бори срещу Саймън.

— Гнездото е тръгнал на някакъв шибан кръстоносен поход, копеле — каза Фатс и запревърта цигарата между палеца и показалеца си. — Нали разбираш: поел е бойното знаме от падналия си другар. От стария Бари Феърбрадър.

Натика с кибритена клечка стърчащите нишки тютюн обратно в свитата цигара.

— Ама пък какви гигантски цици има тая жена на Майлс Молисън, а? — рече Фатс.

Седналата пред тях възрастна жена се извърна и изгледа гневно Фатс. А Андрю отново се разсмя.

— Страхотни балкони като балони — обяви на висок глас Фатс право в намръщеното й сбръчкано лице. — Свръхразмерни сочни сладострастия.

Жената бавно извърна пламналото си лице по посока на движението. Андрю буквално се давеше от смях.

Слязоха в средата на Ярвил, близо до търговския център и главната пешеходна зона с магазините. Запалиха навитите от Фатс цигари и взеха да си проправят път сред пазаруващите. Андрю беше останал почти без пари; с нетърпение чакаше Хауърд Молисън да започне да му плаща.

Яркият оранжев надпис над интернет кафето пламтеше примамливо пред очите на Андрю и не му даваше да се съсредоточи върху думите на Фатс. Ще го направиш ли? , питаше се непрекъснато. Ще го направиш ли?