Георги Ганев - Анатомия на плашилото

— И все пак успяхте, нали? Бихте ли ми казали как стана това?

Сега изпитвам малко срам, макар че в тая моя постъпка няма нищо престъпно. Може би нямаше да успея, ако един човек от селото, чул за баса ни, не ме извика настрана и каза, че когато идвал тука, бай Дико се къпел в язовира. Намигваше ми с очи и правеше някакви странни движения с ръка.

Известно време не можах да проумея какво точно ме съветваше да направя. И изведнъж разбрах — боже, кражба! Просто без никакви усилия и отстъпки му вземам дрехата, докато се къпе. Стана ми много смешно и забавно, защото никога през живота ми не ми е минавала мисъл за кражба. Не си спомням да съм изпитвала някаква нужда. Всичко съм придобивала по най-лесен начин — или да го купя, или да ми го подарят. Но след като срещнах бай Дико, разбрах, че мога да си купя нова кола, баща ми да ми подари най-скъпото кожено палто, но този човек нито продава, нито подарява.

Същевременно пийнах няколко чашки повече и мисълта за кражбата започна да не ми се струва чак толкова неприемлива. Можеше да се възприеме като шега. Пък дори кражба да е! Ако от нея зависи цялото ми бъдеще? Аз имах причини да се безпокоя, защото веднъж се провалих като помощник-режисьор, не по моя вина, разбира се! И сега тая куртка се изпречваше пред моята кариера. Как трябваше да постъпя? Да се откажа само защото думата кражба е грозна! Нали ще го направя и заради бай Дико, да не го смятат за смахнат и да спечели някой лев! А ако го направя заради Йоан, вината ми ще бъде незначителна. Нали подбудите са съвсем други. Тази мисъл се оказа решаваща и аз повече не се колебах. Когато бай Дико си тръгна, незабелязано от колегите излязох след него и го проследих. Той седна на брега на езерото, съблече куртката и я хвърли на няколко метра зад себе си. Това ме учуди много, защото мислех, че много се харесва с тая куртка, а той я хвърли с подчертана ненавист, даже напсува. Промъкнах се незабелязано и тихо и я взех. Сърцето ми биеше силно, изпитвах непознат страх. Хукнах и се спрях чак пред мотела. Хвърлих куртката в моята кола и се качих в стаята си. Постепенно се успокоих, легнах и заспах, без да съзнавам, че тая моя постъпка ще се окаже фатална.

— Да не би да сте имали неприятности с милицията?

Каква милиция! В затвора да ме бяха вкарали, но да не беше се случило така! Тогава щях да бъда наказана, но невинна. А всичко се размина и затова никой не иска да ми вярва. Сега, когато всичко е преболяло и аз мога спокойно да говоря и да си спомням, знам, че от този миг, в който посегнах да взема куртката, животът ми стана друг, промени се съдбоносно и непоправимо.

Аз обичах Йоан и ние може би щяхме да се оженим и заедно да направим нещо голямо в живота си. Но всичко завърши по такъв грозен начин.

— Знаете ли какво е станало същата вечер с бай Дико?

Какво ме интересува този човек, който мирише на овца и мирогледът му се простира от тая ливада до другата. Той щеше да бъде само един епизод в нашия голям филм…

На другия ден Йоан се завърна в чудесно настроение, дори ми донесе цветя, но щом му показах червената куртка, той веднага се промени. Колегите и те, да си върнат за загубената бутилка, започнаха да се шегуват: „Как се одира на жив вълк кожата?“, и прочее остроумия, които го доубиха. Цял ден капризничи, без да заснемем метър филм. Вечерта, когато останахме сами, попита дали съм му изневерила. Никога досега не ми беше задавал такива въпроси и това ме обиди. Скарахме се и през останалите няколко дни съвместният ни живот бе непоносим. Той ставаше все по-подозрителен и груб, работата ни не вървеше и когато завършихме филма, го напуснах…

Знам, че Йоан би искал да се върна при него, но ми се струва, че все още е рано. Той трябва да разбере моята саможертва. И моята гордост.

Йоан Андреевски — 46-годишен, кинорежисьор в Българска кинематография:

Киното е особено нещо. Може да притежаваш интелигентност, дарование, чувствителност — и пак нищо да не става, да не върви. Мнозина си мислят, че това е лесна работа. Чакайте бе, какво си мислите — като застанеш зад обектива, и ще видиш целия свят! Светът не е двадесет и четири кадъра в секунда! Той е нещо по-сложно и по-магическо, по-измамно, ако щете! Аз имам зад гърба си десет филма, но не мога да кажа, че съм обул червени гащи. Работата ми е донесла повече огорчения и неприятности. А много от тия, които сега ме чернят по вестниците, са яли от моите ръце. Когато ми се случиха неприятностите, когато вече не бях силен, веднага започнаха да ме гърмят на решето. Пази боже от еничарин и от човек, който знае, че си с вързани ръце!