Георги Ганев - Анатомия на плашилото

Една вечер, преди такова състезание, случайно видях как той, съвсем гол, се мажеше с някакъв бял крем. Може би го е правил много пъти, но аз не бях забелязала. Узнах за това съвсем случайно, защото състезанието беше в нашия град и той си беше вкъщи, а не на хотел. Казах му, че съм го видяла да се маже с някакъв крем и го попитах какъв е. Той се усмихна по неговия си начин и отвърна, че това е тонизиращо средство, което му правел негов познат аптекар.

На другия ден сутринта, той извади от хладилника едно бурканче от детски храни и с мазнината, която беше в него, си намаза една филия. Изпи един чай и не яде нищо друго. Посегнах да взема бурканчето и да разбера какво е това, а той ми хвана ръката и каза, че е най-обикновена свинска мас.

Не му повярвах. Помислих си, че това са някакви допинги. Не се разтревожих, но ме доядя. Дали ще взема допинг или не, това си е негова работа, но защо ще лъже жена си.

Стимулиращите средства съвсем не му помагаха, а, напротив, вредяха му. За няколко години той съвсем се смачка, попрегърби се и видимо остаря. Неговият лекар твърдеше, че Ташко е спортист с много висок морал и никога не би допуснал непозволени средства. Може и така да е, но тогава защо оплешивя изведнъж?

Впоследствие все по-рядко започнаха да го канят на състезания и той слезе толкова ниско, че не пропускаше възможност да се прояви в окръжен мащаб. Колкото намаляваха възможностите му, толкова по-големи ставаха неговите амбиции. Все по-често ми се случваше да наблюдавам този предстартов ритуал. Мажеше се със своите мазила дори за тренировки и вече не се криеше от мен.

Най-много ме дразнеше един от неговите отвратителни навици. Затваряше се тайно в банята с десетина яйца, поставяше ги на мозайката и започваше да скача върху тях, докато ги направи на майонеза. После пускаше душа и заличаваше следите от това яйчено безумие. Няколко пъти забелязах по стените парченца от черупки и се усъмних. Един път го издебнах и през ключовата дупка видях тази оргия. Направих му страхотен скандал, но той стоеше мълчаливо, не каза нито една дума за свое оправдание. Започнах да мисля, че този човек нещо не е в ред.

На другия ден смени бравата с друга, която се заключваше отвътре и през нея не можеше да се вижда.

След време успях да разгадая и тайната на бурканчето от детски храни. Веднъж вкъщи дойде по-възрастна съседка и аз я попитах каква е тази мазнина. Тя ми каза, че е заешка мас. Стана ми лошо. Изпитах отвращение от Ташко и вечерта не го пуснах да спи при мен.

Разбирате, че след всичко това отношенията между нас не можеха да бъдат розови. Мисля, че по-лесно бих му простила това да пие или да ходи по жени, отколкото тия невъзможни, унизяващи амбиции. По това време в живота ми се намеси друг мъж и аз бях готова да се разведа, но се случи нещастието.

— Бих ви помолил ди кажете нещо и за този мъж!

Смятам, че това съвсем не ви засяга, пък и не е съвсем безопасно да се казва всичко, но щом настоявате…

— Защо смятате, че е рисковано да се казва истината?

Защото или ще ти се присмеят, или ще те съжаляват. А аз не мога да понасям нито едното, нито другото. За мен нещата от живота са винаги на ръба между истината и лъжата. Истината е много сериозна, а лъжата унизителна. Странно, но когато връзките между хората са разкъсани и няма какво да те поддържа, най-добре е да вървиш по този ръб. Ще сгрешите, ако мислите, че в отношенията си с Ташко съм се ръководила от това схващане. Нямаше нужда да го лъжа, защото не го обичах. Чувството ми към него в края на нашия съвместен живот бе истинска, неподправена неприязън. Той беше твърде безобиден, за да го мрази човек. Така обаче не можеше да се живее, непрекъснато изпитвах пропадане и трябваше да се заловя за нещо. В никакъв случай не мога да кажа, че онова, другото, ме е удовлетворило. Човек е недоволен дори в удоволствията си! Направих тази стъпка, за да си докажа, че просто нищо не съм загубила, но че и нищо не бих могла да спечеля. Все пак това е някаква сигурност! Сега си давам сметка, че то е било като обезболяващо средство. След преминаване на действието му, понеже не е лекарство, болката става още по-безмилостна и непоносима. Но никой не е виновен! Мене така са ме възпитавали — ще дойде царският син, и всичко ще бъде наред.

Може би не знаете, че аз работя в магазин за вълнени платове. Няма да кажа като другите, че си обичам работата. Работата си е работа и ако обичаш тая, значи не обичаш никоя друга. В магазина попаднах заради специалността, която бях придобила в гимназията. А може би и затова, че там има бонификации, с които, както се шегуваше Ташко, успешно можеш да стартираш в живота.