Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Кога ще се върнеш?

— Не знам. Ще се обадя. — Хейзън огледа продължително стаята и уморено поклати глава. — Господи, как не ми се тръгва оттук. — И излезе.

Странд допи питието си, после се качи бавно горе, за да каже на Лесли, че са извикали техния домакин в Ню Йорк по работа.

Ядоха и пиха, но не се веселиха много. Елинор и Лесли се бяха уморили от приказки в колата, а Линда клюмаше изтощена от пътуването и си легна рано. Каролайн не я свърташе на едно място и предложи на Елинор да отидат с колата до Бриджхамптън, за да видят дали Боби Вак случайно тази вечер не свири на пианото в бара.

— След Джорджия и Дънбъри мога да го ударя малко на нощен живот. Дори десетина духови оркестъра няма да ми дойдат много — каза Елинор, двете момичета целунаха родителите си за лека нощ и заминаха.

— Е — обади се Лесли, — изглежда, тази вечер старците ще седят сами край огъня, а? — Тя се приближи до мястото, където седеше Странд, наведе се, целуна го по челото и прокара ръка по тила му. Той се пресегна и я хвана през кръста.

— Не се чувствам чак толкова стар — вметна той. — А колкото до теб, ако беше отишла в бара с момичетата, барманът щеше да поиска да види личната ти карта. Сега е почти като едно време, когато чакахме в гостната вашите да си легнат, за да започнем да се милваме.

— О, боже! — засмя се Лесли. — Не съм чувала тази дума от трийсет години. Да се милваме. Мислиш ли, че хората още го правят?

— Доколкото знам, направо скачат в леглото — отвърна Странд. Той плъзна ръката си около кръста й и надолу и погали бедрото й. — Разумен, икономичен обичай. Трябва и ние да опитаме някой път. Например сега.

Лесли се облегна назад, за да може да го погледне в лицето.

— Сериозно ли говориш?

— И още как — отвърна той.

— Може ли? Искам да кажа…

— Принз ми даде зелена светлина. Малко неясна. Но зелена.

— Какво точно ти каза?

— Препоръча ми умереност във всичко, но… Каза също, че това може да ме свърши, а може и да ме накара да се чувствам като двайсетгодишен спортист.

Лесли го целуна по устните, после го хвана за ръцете и поривисто го дръпна от креслото.

Когато я целуна за последен път и се обърна по гръб на широкото меко легло, Странд беше неимоверно щастлив.

— Отново сме си у дома — промълви тихо тя. — Къщата е чужда и леглото е чуждо, но все пак най-после сме си у дома.

— Спи ли ти се?

— Не. Просто съм отмаляла.

— Имам една изискана идея.

— Каква?

— Ще сляза до кухнята, ще открадна бутилка шампанско от хладилника и две чаши, и ще се върна, за да си направим едно предколедно интимно тържество.

— Представителите на другата страна гласуват „за“ — каза тя.

Когато се върна горе с бутилката и чашите, Лесли беше седнала пред огъня, който бе запалила, и беше дръпнала още един стол до себе си за него. Странд отвори бутилката и наля шампанско в двете чаши, които Лесли му подаде. Взе едната и я вдигна за тост.

— За Париж — промълви той.

Тя не пи, а го погледна въпросително.

— Какво значи това?

— Значи, че говорих с Ръсел, преди да го извикат, и както обикновено, разбира се, той познава някакъв човек, с когото ще се свърже, така че утре си купувам френски речник.

— О, Алън… — Тя сякаш всеки миг щеше да се разплаче.

— Пий — каза той й двамата надигнаха чашите.

— Алън — рече Лесли, — не си длъжен да правиш това за мен.

— Правя го за себе си — отвърна Странд. — Имах възможност да поумувам в колата и колкото повече обмислях идеята, толкова повече ми харесваше.

— Сигурен ли си? Нали не се преструваш заради мен? Изглеждаше ужасен, когато заговорих за това на летището.

— Не бях ужасен, а изненадан. Просто ми трябваше малко време, докато свикна с тази мисъл, нищо повече. Господи, това шампанско е хубаво.

— Дано никога не пием по-лошо. — Лесли се изкиска и подаде чашата си за още. — Чувствам се така — добави тя, докато той й наливаше от шампанското, — че изпитвам желание да кажа: „И оттогава те заживели много щастливо.“

Хейзън се обади на другия ден следобед и каза на Лесли, че ще се опита да се върне за Коледа, но не е сигурен. Надявал се, че прекарват добре, а Лесли му отговори, че на всички им липсва, така че да си идва по-бързо.

Целия ден мързелуваха. Навън беше твърде студено за рисуване и Лесли започна да скицира Каролайн за маслен портрет. Странд се задоволи с това да седи и да гледа, само от време на време отиваше в другия край на стаята, където Линда и Елинор играеха табла.

Но когато на следващия ден Хейзън се обади, за да съобщи, че няма да може да си дойде за Коледа, Линда говори с него по телефона и се върна в стаята с разтревожен вид.