Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Мисля, че е по-добре да си остане в семейството.

— Май че си прав — отвърна Лесли, макар че, изглежда, се колебаеше.

Той се питаше дали в тихия разговор на предната седалка Елинор е казала на майка си това, което сподели с него — че ще се опита да забрави мъжа си, а ако не успее, ще се върне при него. Надяваше се, че Елинор не е отишла толкова далече. Ако го е сторила, тревогата на Лесли за евентуалното връщане на Елинор в Джорджия ще развали цялото й удоволствие, предизвикано от скорошния успех във Франция и от плановете й за бъдещето удоволствие, което ще се увеличи многократно, когато му се удаде възможност да й каже, че ще се опита да стане преподавател в американското училище в Париж.

Беше тъмно, когато стигнаха до къщата край морето. От него се носеше тих равномерен грохот и звездите блещукаха по замръзналия черен кристал на небето. Странд пое дълбоко от студения солен въздух и усети гъдел в гърлото и дробовете си, когато го вдишваше.

Хейзън седеше в едното от двете кожени кресла с високи странични облегалки за главата, поставени от всяка страна на камината. Огънят от плавей хвърляше сини и зелени електрически искри. В един ъгъл имаше коледна елха, чийто клонки бяха украсени с лъскави разноцветни стъклени топки, които отразяваха променящата се светлина от огъня. Елхата изпълваше стаята с аромат на борова гора. Хейзън държеше питие в ръката си и наля уиски със сода на Странд, докато жените се качиха горе да си разопаковат багажа.

— Все забравям колко е хубаво тук — рече Странд — и после, като дойда, това отново ме поразява. — Той седна в креслото срещу Хейзън, усещайки гостоприемната топлина на огъня върху краката си. — Искам да ти благодаря сега от името на цялото семейство — за този празник, и после да не си отварям устата повече за това.

— Благодаря — отвърна Хейзън. — Особено, че ще си затваряш устата. Много жалко, че и Джими не можа да дойде.

— Той е в Калифорния.

— Знам — рече Хейзън. — Соломон ми каза.

— Друго не ти ли каза?

Хейзън кимна.

— Соломон прекалено раздува въпроса. Един амбициозен млад човек просто грабва първата възможност, която изникне. Сигурен съм, че Соломон е вършил далеч по-лоши неща, когато е бил на възрастта на Джими. Аз също. Не го съди толкова строго, Алън.

— С Камелот е свършено, ми рече Джими, когато изразих някои от възраженията си.

Хейзън се засмя.

— И така може да се каже. Отдавна е свършено.

— Как върви при теб?

— С нормални дребни неприятности. — Хейзън сви рамене. — Уволних Конрой.

— Чудех се защо го няма на летището.

— Разбрах, че нещастната ми жена му е плащала, за да ме следи. Ето откъде знаеше толкова много за теб и за семейството ти, когато се появи в Тур онази вечер. Иди, че говори после за морал…

Горкият универсален Конрой с пепелявото лице, помисли си Странд, като си спомни прегръдката на слабата ръка в блъскащия прибой, смущението помежду им, когато Странд се опита да му благодари, задето му спаси живота, презрителния чек за хиляда долара от Хейзън за извършените услуги. Думите на Хейзън: „Парите са всичко за него. Той пести като луд.“ Човекът не бе мислил за наградата, когато се хвърли сред вълните, отнасящи Странд все по-навътре в морето. Морал на различни нива. Знаеше, че няма смисъл да моли Хейзън да промени решението си и да даде на Конрой още една възможност. Измяната надделяваше над предишната храброст.

— Мога ли да те попитам — обади се Странд — как вървят работите около развода?

— Зле. Тя се обажда от Франция на адвоката ми по два пъти на ден. Поставя доста тежки условия. И постоянно заплашва, че ако не се съглася, скоро ще даде гласност на всичко в пресата. — Той погледна мрачно Странд, като че ли се канеше да добави още нещо, но после разклати леда в чашата си и рече: — Конрой и е казал, че съм направил ново завещание. Като някой глупак аз го извиках за свидетел. Разбира се, Конрой няма понятие какво пише в него — то се намира в частния сейф в кабинета на моя съдружник и той е единственият, освен мен, който го е чел. Сам го написах на пишеща машина. Но тя знае, че е ново, и заплаши, че няма да подпише нищо, ако не й го покажа. — Той се усмихна тъжно. — Весела Коледа на всички! — Хейзън отпи една голяма глътка от питието си. — Може би ще си помислиш, че човек на моята възраст не би трябвало да се учудва повече на никакви доказателства за съществуването на злото в света. Но Конрой, след всичките тези години… — Хейзън поклати глава. — Когато го уволних, ми заяви, че си отива с радост, мразел ме още от първия ден, в който ме видял, само че не му стигала смелост да напусне. Нямаш представа колко много злоба се беше събрала у този кротък безцветен човечец. Каза ми, че имал хомосексуална връзка със сина ми и той бил споделил с него, че рано или късно ще се самоубие, ако живея дълго, вместо да взема да пукна, защото това бил единственият начин да се отърве от мен. Хванах Конрой и буквално го изритах от кантората. Ако можех да отворя прозореца, щях да го изхвърля през него. Отсега нататък ще си наемам шофьор, когато ходя по работа, и ще карам сам, когато става въпрос за лични неща. Взех си едно хубаво двайсет и две годишно момиче за частна секретарка. Поне е жена и ако ме мрази, бързо ще го разбера и ще мога да се освободя от нея. Е, стига за моите неприятности. Дошли сме да си почиваме и да прекараме приятно празника. Пие ми се още едно, а на теб?