Ъруин Шоу - Хляб по водите

Има едно нещо, което заслужавате да знаете. Писмата, които Хиц ми открадна, бяха от Каролайн. Бяха любовни писма. Отначало всичко започна на шега, но после стана сериозно. Поне за мен. Мислех, че тя не говори на вятъра. Изглежда, че не е било така. Отидох при нея в колежа след Деня на благодарността, защото ми беше казала, че иска да ме види, и аз й писах, че ще ида. Нея я нямаше. Останах да стърча там с куфара в ръка като някой идиот. Когато я видите, кажете й да не си прави повече шеги с други момчета.

За първи път в последния абзац на писмото, което беше написано по-ясно от всички работи на момчето през срока, Странд забеляза засегнатия, пренебрегнат юноша. Имаше само още два реда.

Ако сте приятел на оня дебелак Хиц, предайте му, че вкарат ли ме в затвора, по-добре да гледа да не ми се мярка пред очите, като изляза.

Още една загубена битка, помисли си Странд. Нищо чудно. Колкото и да беше млад, Ромеро бе разбрал каква роля му е отредена в живота — на гот отвън пред вратата, твърде горд, за да крои заговори вътре. Все пак историята беше на негова страна. Странд въздъхна и уморено разтърка очи. После сгъна внимателно писмото, пъхна го отново в плика и го прибра в джоба на сакото си. Един ден ще го покаже на Каролайн.

Коледа се падаше в понеделник и празникът започна още в петък на обяд. Странд и Елинор можеха да тръгнат с кола от училище и пак да стигнат навреме, за да посрещнат Лесли със самолета на „Транс Уърлд Еъруейс“ на летище „Кенеди“. Хейзън се беше обадил през седмицата и Странд му бе казал, че няма нужда да изпраща колата си до Дънбъри. Каролайн щеше да пристигне със самолет на „Транс Уърлд Еъруейс“ в около един часа на „Кенеди“ и да го чака на изхода, и цялото семейство щяха да тръгнат заедно за Истхамптън. Хейзън бе разговарял с Ромеро: глупакът му с глупак още не се бил отказал да се признае за виновен, когато се яви в съда на седми януари. Заявил му също, че е доволен от мистър Холингсбий и не искал Хейзън да си губи времето и да идва на делото.

„Момчето е безнадеждно — завърши уморено Хейзън — и каквото и да направим, нищо няма да помогне. Е, добре — довиждане до петък следобед.“

На Странд му беше приятно, че Елинор е при него, макар да виждаше, че само с цената на огромни усилия успява да си придава спокоен и весел вид. Знаеше, че го прави заради него, и й беше благодарен за това. Мъчеше се да не забелязва как скача и тича на телефона при всеки звън и с какъв напрегнат глас казва: „ало“. Но нито веднъж не се обади в Джорджия. Късно нощем, когато мислеше, че той спи, я чуваше да броди из къщата.

На два пъти, когато тя беше излязла, се опита да се обади на Джузепе, но той му затваряше телефона. Странд не спомена на Елинор за опитите си.

Тя искаше да научи всички новини за Каролайн и Джими. Лесли й беше писала писмо, което тя бе получила малко преди да замине от Джорджия, така че знаеше за успеха на двете й картини и това, че ще продължи престоя си в Париж. Каза, че Лесли приличала на развълнувано момиче в писмото си, то било забавно и я трогнало. Винаги била знаела, че майка й притежава истински талант, и се радвала, че той най-после е получил признание, макар и само за две картини досега.

— Внимавай — предупреди тя Странд, — мама ще започне вече работи като фурия, ще имаш късмет, ако успява да ти отдели време за едно кафе сутрин.

Странд внимателно редактира новините за Каролайн и Джими. Достатъчно й е тежко, докато чака със страх Джузепе да се обади или дори по-лошо — да се обади някой друг от вестника, мислеше си Странд, и без да се тревожи за брат си и сестра си. Затова той й показа писмото на Каролайн, в което пишеше, че са я избрали за кралица на годишния празник на колежа. Елинор се засмя, когато върна писмото на Странд.

— Моето малко сестриче се излюпи от какавидата си с гръм и трясък, а?

— Има нещо вярно — отвърна Странд.

Ако й беше показал писмата от жената на учителя по биология и от Ромеро и тя разбереше колко силен е бил трясъкът, съмняваше се дали щеше да реагира чак с такова задоволство.

Колкото до Джими, Странд само й разправи, че е заминал за Холивуд на нова работа и че ще печели много повече отпреди. Добави също, че е започнал да се облича много шик и да пие по три чаши мартини на вечеря.

Елинор направи кисела гримаса, като чу това.

— Все напред и нагоре, предполагам. Грабвайки всички сърца и умове по пътя. Поне няма да стане пълен нехранимайко, както изглеждаше, когато бях в Ню Йорк. Изпраща ли ти пари?