Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Ама че отвратителна история — рече Странд. Стана и се доближи до печката, където Елинор сипваше вода от чайника да запари чая, и я прегърна. — Толкова ми е мъчно.

— Всеки ден се разтрогват бракове — отвърна тя — по далеч по-лоши причини. Къде е захарта?

Странд взе захарта и двамата седнаха на кухненската маса с чашите пред себе си.

— Защо не ми каза по-рано? Къде беше през цялото това време? — попита той.

— Исках да се уверя, че вече няма да се върна при него, преди да съобщя на всички веселата новина — отговори Елинор. — А то ми отне известно време. После исках да си намеря квартира и да постъпя на работа, та никой да не се тревожи, че ще бъда в тежест на обществото горе в замръзналия север.

— Намери ли си работа и квартира?

Тя кимна.

— В старата ми фирма. Започвам на втори януари. С по-висока заплата. Името ми ще стои на вратата. Моминското ми име. Елинор Странд, втори вицепрезидент. — Тя се ухили по момчешки. — В моя случай отсъствието ми е накарало колективното сърце да ме заобича повече.

Пиеха чая си в мълчание.

— Мислиш ли, че ако му се обадя и поговоря с него, ще помогна с нещо?

— Може да му се обадиш — отвърна Елинор, — но е безполезно. Той няма да се върне тук, подвил опашка, да признае пред братята си, че се е провалил, че е пропилял парите им, и да седне да ги моли да го вземат обратно в семейния бизнес. По-скоро ще си дойде в ковчег.

— Какво ще правиш тогава с него?

Тя го погледна твърдо.

— Ще се помъча да го забравя. Ако не успея, ще се върна при него, та да ни вдигнат заедно във въздуха — рече тя и се изправи. — Сега бих искала да си почина малко. Коя е моята стая?

— Ела, ще ти покажа.

Първо отидоха във всекидневната. Странд взе багажа й и я поведе към спалните. На път през коридора минаха покрай уютната стаичка, в която спеше Странд.

— Не може ли да спя тук? — попита Елинор.

— Това е моята стая. — Той отвори вратата на голямата спалня. — А тази е на майка ти. И твоя, докато си тук.

Елинор го погледна. Надяваше се, че това, което съзря в очите й, не беше съжаление.

— О, татко — възкликна тя, прегърна го и се разплака на рамото му, — не е ли ужасно всичко?

Краткият сълзлив пристъп бързо премина и тя добави:

— Прости ми.

Той я остави да разопакова багажа си. Отиде във всекидневната, видя писмото на Ромеро върху масата и го взе. Гледа го съсредоточено няколко минути, сигурен, че каквото и да съдържаше, нямаше да направи деня му по-радостен. Разкъса плика и извади два листа. Беше написано върху хартия, на която отгоре имаше щемпел: „Гараж на Ролинс, ремонт и изчукване“. Почеркът беше дребен, закръглен и ясен и се четеше леко.

Уважаеми мистър Странд,

С това искам просто да Ви благодаря за всичко, което се опитахте да направите за мен с мистър Хейзън. Сега разбирам, че не е трябвало да ми помагате, а и аз не е трябвало да Ви разрешавам това. На каквато и страна да сте Вие с мистър Хейзън, мистър Бабкок и всички останали, аз съм съвсем на друга и никога не би могло да бъде иначе. От мен би се получил един набеден джентълмен и всички хора от моята черга ще разберат това и няма да припарят до мен до края на живота ми. А аз не искам да стане така, мистър Странд. Ако се наложи да вляза в затвора, той ще ми помогне да разбера по-добре моя собствен народ и да направя с него и за него нещо, отколкото ако уча десет години в разни луксозни училища и снобски университети. Аз трябва да се образовам сам, по свой начин. Ще чета книгите, които искам, ще си вадя собствени заключения и те ще се различават от онези, с които бих излязъл от Йейл или Харвард, или друго подобно учебно заведение. Библиотеките са отворени, и ако в тях не мога да намеря книгата, която търся, винаги мога да я открадна. Като си спомня каква физиономия направихте, като Ви казах как съм се сдобил с томовете на Гибън, дори сега ми става смешно.

Знам какво си мислите, че съм болен или нещо подобно и само повтарям пуерториканец, та пуерториканец: Но Вие нямаше да си мръднете пръста за никое бяло момче във Вашия клас, дори да е изключително умно. Това, което сторихте за мен, беше не заради друго, а само и само защото не съм бял. Поне не от Ваше гледище. Не ме бива да получавам подаяния и се радвам, дето разбрах, че точно това правя. Финито.

Знам какво ще кажете — че Ролинс няма нищо против да получава подаяния, и че от него ще излезе преуспяващ гражданин, гордост за Дънбъри, за семейството му, за расата му и за четиринайсетата поправка към Конституцията на Съединените американски щати 105 105 Излязла непосредствено след Гражданската война, в нея се изброяват някоя условия свързани с гражданските права. — Б.пр. . Само защото и двамата сме цветнокожи, не означава, че сме еднакви. Неговото семейство е успяло да се издигне много отдавна и на Ролинс не му остава друго, освен да се изкачва нататък. А аз съм в калта на дъното на ямата и наблизо не се вижда стълба.