Димитър Кирков - Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Като чуе той, че банката е закъсала, много не се притеснява. „Е — кротичко ще каже, — не са хубави тия работи. Не бива да се всява смут сред населението, не бива да се затриват трудовите му спестявания. Ще взема да я купя аз тая банка и лично ще поема задълженията й.“ И отвори портмонето си, извади отвътре един лев — хвърли го на тезгяха на банкерчето. За един изтъркан лев купи цялата банка, с всичкия й блясък и мизерия! И почне да се разплаща. Комуто банката дължи — връща му парите, но който дължи на банката, него не търси. Тая работа я оставя на Аллах, такива фирми, лица и кръгове той под миндера ги слага. А през това време печатниците в Германия бълват нови каймета, с влак ги карат до България и като ти брои чичото хиляда обезценени лева, все едно че и един мангър не ти е върнал. И докато оправя той борчовете на първата банка, второ левче е приготвил, втора закъсала банка ще изкупува по същия тертип. И тъй нататък — до края!

Тѐ на това се казва — от едно яре две кожи да одереш. Веднъж обраха народа чрез фалшивите банки, втори път го обраха, като им платиха сметките. И не само до кост ни оръфаха, ами и костния ни мозък изпиха. А с откраднатите пари курешките изкупиха целия наш скапан кокошарник, само ние останахме запрени вътре като оскубани пилета. Ама де младост, де — да бях литнал като орел далеч от тоя кокошарник! Само че мен с това бастунче за човек вече не ме броят и никъде няма да ида. Но младите, младите — за младите ми е жал като за покойници. Половин милион напуснаха кокошарника, милион и два ще станат и ни ще сетят вече за него, ни ще се върнат…

Не съм чул досега някой мошеник лично да си е платил. Ако някого са прибрали за ден-два на топло, намерил се е прокурор да го пусне. Я зъбите на арестанта го болели, пък си имал той час за зъболекар, я тъща си трябвало да погребва… И щъкат насам-натам всичките мушмороци — и тия, дето раздаваха пари, и тия, дето ги получаваха. Гледаме ги ние по телевизията на коктейли, чаша до чаша с техните закрилници — политиците, за кой чуваме, че фондация създал и еди-коя си партия ще поддържа, за кой — че поданик станал на далечен остров в океана, но тъй като бил патриот, инвестиции в родината ще прави, за което ръка трябва да му целува народът, а президентът с орден да го награди… И ако ги видим отблизо, то ще е като минат с лимузините си край нас. Опръскат ни лицето с кал, а ние зяпаме след тях и мигаме, и най-многото — да напсуваме…

На Коста Парашкевов обаче не му се разминало навремето. Ни прокурор се застъпил за него, ни снизхождение се намерило. Защото невинните, казвал ни е той, невинните у нас най-строго ги наказват. Прехвърлила тогава държавата оня случай изцяло в полицейския ресор. Парашкевов не ни е разправял и аз точно не знам какви ходове са правени в банката за проверка. Не ми е известно и как е текло следствието във всичките му разклонения. Да знаех това, щях да разбера шмекерията в детайли и не с теб щях да говоря сега, ами на мошениците съвети бих давал и в мерцедес да се возя. Не си правя майтап, така е — нямаше да се погнуся да сложа някой лев в джоба, защото с тая пенсия по болест и куче не може се изхрани. Крадците ме ядосват, докато не съм с тях и моите гащи смъкват от задника. Ама вреди ли се моя милост между тях, другояче ще взема да разсъждавам. Признавам си. Не съм и аз света̀ вода ненапита…

Както и да е, подробности няма да ти описвам, пък и не е нужно. Важното, което разбрахме с Михалис, е, че ония франко-белгийски пари, дето пристигали в Парашкевовата банка и там на място се прехвърляли в сметката на търговската фирма, не отивали нататък в немска банка, към немския завод за вършачки. Само малка сума заминала — за двата вагона, дето с хоругви и духова музика ги срещнали. А къде са отишли останалите, не може да се разгадай. Защото в банката документи лежат, от Парашкевов подписани, че всичките пари са отпътували за Германия. Ама в действителност не са, в действителност значи втори документи е имало, истинските, и с тях точно френските франкове са отпращани съвсем на друго място.

Къде? Иди че разбери — документите ги няма да покажат направлението, прибрани са своевременно, заличила е лисицата дирята си с опашката. Че кой го е сторил? То се подразбира — гузен негонен бяга. Сторил го е директорът Божидар Станев, пълна възможност е имал зад гърба на помощника си. И като две и две — четири, е ясно, че престъплението е извършено в съучастие с търговеца на вършачки, защото, от една страна, без неговия подпис парите не са могли да мръднат наникъде, а от друга — и той е изчезнал безследно. Тоест — не безследно, полицията установила, че двамата с Божидар Станев са напуснали страната с Ориент експрес, посока Турция, в четвъртък вечерта. Същия оня ден значи, когато следобеда Коста Парашкевов ходил при болния си приятел.