Йожен Сю - Скитникът евреин

— Долу, господарю, връщах се от месарницата.

— Кои са тия пътници?

— Две момичета на бял кон и един дъртак с дълги мустаци. Но къде е ножът, животните са много гладни… Пък и аз…

— Знаеш ли къде настаниха тези пътници?

— В дъното на двора.

— В сградата, която гледа към полето ли?

— Да, господарю. Но…

В същото време се чу такъв рев на животните, който залюля горницата и прекъсна Голиат.

— Чувате ли? — извика той. — Животните са побеснели от глад. Да можех и аз, щях да изръмжа като тях. Никога не съм виждал Юда и Каин такива — така тичат в клетките си, че всичко ще изпотрошат. А на Смърт очите светят повече от всеки друг път… Като две свещи са, горката Смърт.

Но Морок, без да слуша думите на Голиат, рече:

— И така, значи двете момичета се настаниха в сградата, която е в дъното на двора, нали?

— Да, да. Но къде е ножът? Откакто е излязъл Карл, всичко трябва да върша аз, а с това закъснява и вечерята ни.

— А старецът остана ли с момичетата? — попита Морок.

Голиат се чудеше какво да направи, тъй като въпреки всичките му настоявания, господарят му нехаеше за вечерята на животните и започна изненадано да наблюдава Пророка.

— Защо не отговаряш, говедо!

— Ако съм говедо, силен съм и като говедо — отвърна Голиат ядосано. — И в борбата с животните рядко се предавам.

— Питам те, остана ли старецът с двете момичета? — повтори Морок.

— Не — отговори исполинът. — Старецът най-напред вкара коня си в обора, после поиска корито и вода и сега пере на двора дрехи… Мъж с бели мустаци да пере като някоя перачка е същото, все едно аз да давам просо на канарчета — добави Голиат и повдигна презрително рамене. — Отговорих ви вече, господарю, затова ме оставете да се занимавам с вечерята на животните. — После започна отново да се оглежда и попита: — Къде ли е ножът?

След кратко мълчание Пророка рече на Голиат:

— Тази вечер няма да даваш храна на животните.

— Какво казахте, господарю?

— Казах ти тази вечер да не даваш храна на животните.

Голиат опули кривогледите си очи, скръсти ръце и се отдръпна назад.

— Е, чу ли ме? — попита Морок нетърпеливо.

— Да не им давам, когато месото ни е готово и вечерята ни е закъсняла цели три часа! — извика Голиат смаяно.

— Покорявай се и мълчи!

— Вие искате тази вечер да се случи нещо лошо? От глад животните ще пощръклеят. Пък и аз…

— Още по-добре!

— Ще побеснеят!

— Още по-добре!

— Как така по-добре… Ами…

— Мълчи!

— Но, кълна се в дявола, и аз съм гладен като тях.

— Яж, кой ти забранява? Вечерята ти е готова, нали ядеш сурово месо.

— Никога не ям без животните си, нито те без мене.

— Повтарям ти, че ако дадеш тази вечер на животните да ядат, ще те изпъдя.

Голиат изръмжа прегракнало като мечка и изгледа Пророка смаяно и ядосано.

Когато Морок даде заповедите си, започна да се разхожда замислено из стаята. После се обърна към Голиат и му рече:

— Помниш ли къщата на селския кмет, у когото ходих тая вечер да прегледа пътното ми свидетелство и дето жена му купи от мене няколко малки книжки и една броеница?

— Да — отговори грубо исполинът.

— Ще отидеш да попиташ слугинята му дали мога да намеря господаря й утре много рано у дома му.

— Защо ви е?

— Може би ще му кажа нещо важно… Няма значение, кажи, че го моля да не излиза, докато не се види с мене.

— Добре…, но не мога ли да дам на животните да ядат, преди да ида у кмета? Само на явската пантера, тя е най-изгладняла… Моля ви, господарю, поне на Смърт… Ще й дам само един залък. А Каин, Юда и аз ще чакаме.

— Точно на пантерата ти забранявам да даваш храна. Дори на нея повече ти забранявам, отколкото на другите животни.

— По дяволите! — извика Голиат. — Какво ви е днес? Нищо не разбирам. Жалко, че го няма Карл. Той е хитър и щеше да ми помогне да разбера защо забранявате да нахраня животните, когато те са гладни.

— Не е нужно да знаеш.

— Няма ли скоро да се върне Карл?

— Той се върна…

— Къде е?

— Пак тръгна…

— Какво става тук? Тук има нещо! Карл отива, връща се, пак заминава и…

— Не намесвай Карл. Става дума за теб сега. Макар и да си гладен като вълк, ти си хитър като лисица, а когато искаш, си лукав точно като Карл.

Морок веднага промени израза на лицето си, промени и гласа си, и сърдечно потупа исполина по рамото.

— Аз ли съм лукав?

— Да. И доказателството е, че тази нощ ще бъдеш достатъчно лукав, за да спечелиш десет фиоринта…

— За подобна работа наистина съм хитър — каза исполинът усмихнат. — Какво трябва да направя, за да спечеля тези десет фиоринта?