Йожен Сю - Скитникът евреин

— Ще видиш…

— Трудна ли е работата?

— Най-напред ще отидеш у кмета, но преди това ще накладеш това мангалче. — И Морок посочи с пръст мангалчето.

— Добре, господарю — каза исполинът, за когото липсата на вечеря се компенсираше от евентуалното получаване на десет фиоринта.

— В мангала ще сложиш да се нагорещи тази стоманена пръчка — прибави Пророка.

— Добре, господарю.

— Ще я оставиш в мангала, ще отидеш у кмета, после пак ще дойдеш да ме чакаш тук.

— Добре, господарю.

— И непрекъснато ще гледаш да има огън в мангала.

— Разбрах, господарю.

Морок тръгна да излиза, но се обърна и каза:

— Мислиш, че старецът пере на двора?

— Да, господарю.

— Не забравяй: сложи стоманената пръчка, отиди у кмета, върни се и чакай заповедите ми.

Като каза това, Пророка слезе от горницата и изчезна.

Голиат не бе излъгал — Дагоберт переше така сериозно, както вършеше всяка работа.

Ако си припомним войнишките обичаи по време на битка, няма за какво да се чудим. Освен това Дагоберт мислеше как да спести парите от тънката кесийка на сирачетата и да ги освободи от грижите, от трудностите. Затова всяка вечер, където и да нощуваха, той извършваше много женски дейности. Той беше майстор във всичко. Много пъти, по време на поход, бе поправял изкусно повредените по време на боя дрехи на войниците, защото войникът освен дето може да понесе поражението от една сабя, той трябва да изкърпи след това и униформата си. Вечерта или на другия ден след някоя люта битка, той виждаше как най-добрите войници, които винаги се отличават по хубавото си и изрядно военно облекло, извадили игли, конци, ножици, копчета и други дреболии, кърпят и поправят скъсаното тъй изкусно, че може да им завиди и най-добрата домакиня.

Тук е мястото да се спомене как спечели прякора си Дагоберт Франциск Балдуин, водачът на двете сирачета, който беше един от най-красивите и най-смелите гренадири от императорската гвардия.

Един цял ден бяха водили боеве, без да се знае кой е надделял… Вечерта ротата, в която беше и нашият войник, отиде да завземе развалините на едно изоставено село. Поставиха постове, половината конница остана върху седлата, а другата разседла конете и отиде да почива. В последвалата случка нашият войник се бе сражавал геройски, без да бъде ранен. Дълбоката драскотина по крака му, оставена от байонета на един немски войник, той приемаше единствено като спомен.

— Нехранимайко! Скъса ми новите гащи! — извика гренадирът, когато видя, че на задницата му има голяма дупка върху униформата. За отговор той отвърна с изкусно промушване от горе на долу, което прониза австриеца. Нашият войник показа хладнокръвие за раната по кожата, но не може да се каже същото за отношението му към парадните панталони.

Затова още същата вечер той се запретна да поправи това нещастие. Извади от пазвата си най-здравите конци, най-добрата игла, сложи напръстника, събу ботушите и гащите си, които обърна наопаки, за да не личи никаква кръпка, и седна да работи до огъня. Това противоречеше на военния ред, но дежурният капитан не можа да се стърпи и да не се засмее, когато видя войника, седнал на петите си, с шапка от пера на главата, с парадна униформа на гърба, с ботушите до него, как шие хладнокръвно като някой шивач, седнал в работилницата си.

Изведнъж се чу гърмеж от пушки, лостовите се върнаха и извикаха:

— На оръжие!

— На конете! — извика и капитанът със силен глас.

За миг войниците се метнаха върху конете, а клетият кърпач се оказа водач в първата редица. В бързината той бе обул панталоните си наопаки и без да губи време за ботушите, се бе метнал на коня. Отряд казаци, използувайки прикритието на близката гора, се бе опитал да нападне френската войска ненадейно. Битката бе кървава. Нашият войник бе особено ядосан — той много пазеше нещата си, а за него денят не бе добър. Панталоните му бяха скъсани, ботушите му ги нямаше, как да не сече със сабята по-ожесточено от всеки друг път. Луната осветяваше всичко, така че дружината се смая от храбростта на гренадира, който уби двама казаци и сам-самичък улови един офицер.

След тази успешна битка капитанът поздрави френските войници и заповяда на кърпача да излезе пред строя. И капитанът, и конницата останаха смаяни, когато видяха как се приближава стройна и висока фигура, възседнала коня си, с отпуснати върху стремената боси крака и притискайки между също голите си колене клетото животно.