Йожен Сю - Скитникът евреин

Капитанът се приближи до него, изведнъж си спомни заниманията на своя войник, преди да започне битката, и всичко разбра:

— Ах, ти! — каза той. — Ти постъпваш като крал Дагоберт — обуваш панталоните си наопаки…

Въпреки дисциплината, войниците не можаха да се сдържат и се разсмяха на шегата. Но нашият войник, прав на седлото, с палец върху юздата, със сабя, облегната на дясното му бедро, запази свойственото си невъзмутимо хладнокръвие и след като прие поздравленията на капитана, се обърна и се върна на мястото си. От този ден Франциск Балдуин бе наречен Дагоберт и досега носеше този прякор.

И така, Дагоберт переше в двора на гостилницата, а няколко пияници го наблюдаваха с учудване и любопитство.

Зрелището наистина беше странно.

Дагоберт беше свалил сивия си елек и бе засукал ръкавите на ризата си. С едната ръка той търкаше със сапун малка кърпа, чийто долен край лежеше в коритото, пълно с вода. На другата му ръка, нашарена от белези, се виждаха дълбоки вдлъбнатини.

Немците, пушейки лулите си, изпразваха чашите с бира и се чудеха на странната дейност на този висок старец с дълги мустаци, с гола глава и с отвратително лице. Това, което вършеше, за него бе съвсем обикновено, и той започна да се ядосва на начина, по който го наблюдаваха.

По едно време Пророка дойде под навеса. Видя войника, наблюдава го с голямо внимание няколко минути, и като се приближи до него му каза на френски:

— Както се вижда, побратиме, вие нямате вяра на перачките от Мокерн, нали?

Дагоберт не прекъсна прането, начумери се, извърна глава, за да изгледа Пророка и нищо не отговори.

Морок се зачуди от мълчанието му, но продължи:

— Не се лъжа, французин сте, юнако мой, това личи от думите, с които сте нашарили ръката си, пък и по тази фигура се познава, че сте стар войник от империята. Според мен не е прилично един храбрец да държи хурка…

Дагоберт не отвърна нищо, но прехапа мустаците си и започна бързо да търка дрехите със сапуна. Лицето и думите на звероукротителя му се виждаха крайно неприятни. Пророка като че ли забеляза това, но продължи.

— Аз знам, че не сте нито глух, нито ням. Защо тогава не желаете да говорите?

Дагоберт не можеше повече да търпи, извърна рязко глава, изгледа Морок навъсено и рече грубо:

— Не ви познавам и не искам да ви познавам. Оставете ме на мира… — И продължи да пере.

— Но хората се запознават… с чаша рейнско вино. Ще говорим за нашите войни… Защото и аз съм ходил на война, съобщавам ви навреме. Това ще ви направи може би по-учтив.

Жилите върху главата на Дагоберт се издуха. В погледа и тона на упорития си събеседник той откри някакво предизвикателство, но се стърпя.

— Не искате ли да пиете с мен чаша вино? Ще говорим за Франция. Аз съм живял там дълго време — това е хубава страна. Затова ми е приятно, когато срещна французи, особено когато перат така добре като вас. Ако имах прислужница, щях да я пратя при вас, да се учи…

Пророка явно се подиграваше. Безочливият му поглед издаваше нахалството и високомерието му. Дагоберт знаеше, че с подобен противник лесно може да се спречка, но понеже искаше да избегне това, премести коритото на другия край на двора. Очите на звероукротителя светнаха от радост. За да покаже задоволството си, той поглади няколко пъти жълтеникавата си брада и бавно се приближи до войника, последван от неколцина любопитни. Дагоберт беше много хладнокръвен. Обиди се от безочливата упоритост на Пророка, прищя му се да грабне дъската, върху която переше и да му смаже главата, но щом си помисли за сирачетата, се въздържа.

Морок скръсти ръце на гърдите си и рече сухо:

— Наистина, перачо, ти не си учтив човек. — После се обърна към зрителите и продължи на немски: — Казвам на този французин с дългите мустаци, че не е учтив човек. Да чуем какво ще отговори. Може би ще трябва да му се даде един урок? Пазил ме Бог от кавга — прибави той като въздъхна. — Но Бог ме е просветил, аз съм негова твар, и от уважение към него трябва да накарам другите да почитат неговата твар…

Тези тайнствени думи на Пророка много допаднаха на пияниците. Пророка бе прочут и в Мокерн — те чакаха на следващия ден неговото представление и началото много им харесваше.

Дагоберт не се стърпя от предизвикателните думи на противника си и каза на немски:

— Разбирам този език, говорете да чуят всички…

Пристигнаха и други любопитни и ги обградиха, работата започна да става лоша.

Пророка начена на немски: