Йожен Сю - Скитникът евреин

Този човек на вид наистина бе зверски див, но инак бе умен. Със сърцатост, която показваше чрез упражненията си и която хитро приписваше на покръстването си, с говора си, който понякога бе тайнствен и тържествен, със строгото си лицемерие той бе успял да постигне влияние върху населението, което често посещаваше по време на обиколките си.

Няма съмнение, че Морок, много преди да се покръсти, беше навикнал с нравите на дивите зверове. И наистина, тъй като бе родом от Сибир, още от малък той беше измежду най-смелите ловци на мечки и елени. По-късно, през 1810, заряза тази работа и стана водач на един руски инженер, натоварен да проучи полярните страни. С него по-късно отиде в Петербург. Така Морок, след няколко щастливи промени, стана императорски бързоходец, когото и най-малката прищявка на господаря тласка да обходи с шейна цялата пространна държава от Персия до Ледовитото море. За такива, които пътуват денем и нощем, няма нито лошо време, нито пречки, нито умора, нито опасности — те или трябва да се пръснат, или да постигнат целта. От това лесно може да се разбере какви смели, силни и търпеливи са тези хора, научени на подобен живот.

Сега не е време да се казва поради какви особени обстоятелства Морок напусна тази тежка работа и започна друга, и най-накрая влезе като оглашен в един фрибургски манастир, след което добре и както трябва обърнат, започна своите скитнически пътувания с няколко звяра, които той не знаеше откъде са.

Морок се разхождаше в горницата. Вече беше тъмно. Трите лица, които той толкова нетърпеливо чакаше да пристигнат, все още не се бяха появили. Затова той започна все по-бързо да се разхожда. Изведнъж се спря, наведе глава към прозореца и започна да се ослушва. Той имаше много остър слух. „Ето ги, идват“ — извика и в червените му очи светнаха дяволски пламъчета. Той разпозна стъпките на човек и на кон. Отиде до прозореца на стаята си, отвори го полекичка и видя, че в двора на гостилницата влизат двете момичета и техният водач, старият войник.

Нощта бе мрачна и облачна. Силен вятър люлееше светлината на фенерите, с които посрещаха новите гости. Външните белези, които Карл даде на Морок бяха толкова точни, че той не можеше да се излъже. Затвори прозореца и мисли дълго цели четири часа как да подреди плановете си. После се наведе над капака, където беше подпряна стълбата за изкачване в гостилницата и извика:

— Голиат!

— Какво, господарю? — отвърна прегракнал глас.

— Ела тук.

— Ето ме. Връщам се от месарницата и нося месо.

Стъпалата на стълбата се разлюляха и скоро на горницата се показа голяма глава.

Голиат (името му бе точно — той беше висок повече от шест стъпки и с херкулесовски плещи) бе твърде грозен. Кривогледите му очи бяха потънали под ниско и изпъкнало чело. Косата и брадата му бяха червеникави, гъсти и остри като конска грива, така че на външен вид той наистина приличаше на звяр и дивак. Между широките си челюсти, в зъбите си, които приличаха на куки, държеше къс сурово говеждо месо. То тежеше пет-шест кила, но така му бе по-лесно да го носи, за да може с ръцете си да се изкачи по стълбата, която се олюляваше под тежестта му.

Най-накрая това голямо и дебело тяло се показа цялото. По бичия му врат, по извънредно широките гърди и рамене, по дебелината на ръцете и краката му лесно можеше да се разбере, че този исполин без страх може да излезе лице в лице и да пребори мечка. Той бе обул вехти сини панталони с червени ивици и дебел кожух, одраскан на места от острите нокти на зверовете.

Когато се изправи, Голиат отвори устата си, изпусна говеждото месо и започна жадно да облизва окървавените си мустаци. Той, подобно на много други шутове, беше започнал да яде по сборищата сурово месо, с което плащаха зрителите, после свикна с тази храна, подчини вкуса на интереса си и по време на Мороковите упражнения изяждаше пред множеството няколко кила сурово месо.

— Моят дял и делът на Смърт са долу, а това е за Каин и за Юда — каза Голиат, като посочи говеждото месо. — Къде е ножът да го разделя на две. За мен всички са равни — животно или човек, всяка уста трябва да има месо…

Засука единия ръкав на кожуха и отдолу се показа космата като вълча кожа ръка, с дебели колкото палеца жили.

— Сега казвайте, господарю, къде е ножът — повтори той и се огледа наоколо.

Вместо да отговори на това питане, Пророка зададе няколко други въпроса.

— Долу ли беше, когато в гостилницата пристигнаха новите пътници?