Йожен Сю - Скитникът евреин

— Преди малко ви казах, че не сте учтив, а сега ще кажа, че сте безсрамно груб. Какво ще отговорите на това?

— Нищо — отвърна Дагоберт хладнокръвно и продължи да пере.

— Нищо? — попита Морок. — Лесно е да се каже. Аз пък ще добавя, че когато един честен човек иска да почерпи един чужденец с чаша вино, чужденецът няма право да отговори нахално…

Едри капки пот потекоха по челото и бузите на Дагоберт. Широката му брада потрепери от яд, но той се стърпя, хвана двата края на кърпата, която бе потопил във водата, затърка я, изстиска я и започна да шушне през зъбите си стара войнишка песен:

Не съобщаваме края на куплета, който е достатъчно циничен. Мълчанието, което си бе наложил, бе задавило Дагоберт, а песента го поотпусна.

Морок се обърна към присъствуващите и каза лицемерно:

— Ние знаехме, че наистина Наполеоновите войници бяха неверници, които връзваха конете си в църквата, които обиждаха Бога сто пъти на ден и които за разплата се удавиха в Березина като египтяните. Но не знаехме, че Бог, за да накаже тия безверници, им е отнел смелостта, единствената им добродетел. Този човек засегна в мое лице една твар, надарена с Божията благодат, и се прави, че не разбира, дето трябва да поиска прошка от мен. Или ако не…

— Или ако не? — попита Дагоберт без да погледне Пророка.

— Ако не, ще ми дадеш удовлетворение. Казах вече, че и аз съм ходил на война. Тук все ще се намерят две саби и утре рано сутринта ще можем да видим какъв цвят има кръвта ни… Ако имате кръв в жилите си!

Присъствуващите изпитаха уплаха, защото не очакваха такава развръзка.

— Да се биете ли? Много хубава идея! — извика един. — Но ще ви затворят и двамата. Законите за двубой са много строги.

— Особено за съмнителни хора и чужденци — прибави друг.

— Ако ви хване кметът с оръжие в ръка, веднага ще ви затвори в клетка, където ще седите два-три месеца преди да ви съдят.

— Вие ли ще ни предадете? — попита Морок.

— Не — отвърнаха селяните. — Но по-добре е да се разберете. Приятелски ви съветваме.

— Мислите, че ме е страх от затвора? — извика Пророка.

— Само да намеря две саби и ще видите утре дали ме интересува какво може да каже или да направи кметът?

— Какво ще направите с двете саби? — попита Дагоберт хладнокръвно.

— Когато едната е във вашата ръка, а другата в моята, тогава ще видите… Бог е заповядал на всеки да брани честта си.

Дагоберт сви рамене, върза опраните дрехи в една кърпа, зави сапуна в мушамена кесийка, затананика през зъби познатата вече песен, и си тръгна.

Пророка се намръщи и се уплаши да не остане напразно заяждането му. Той изпревари Дагоберт, изпречи се пред него, скръсти ръце на гърди, изгледа го нахално и каза:

— Както се вижда, някогашният войник на разбойника Наполеон вече става само за перачка и се отказва от дуел?

— Да, отказва се — отговори Дагоберт решително, макар да бе пребледнял.

Може би никога преди това старият войник не бе показвал любовта и предаността си към сирачетата така, както в този момент. Голяма бе жертвата за човек като него да се остави безнаказано да го обиждат, а и да се откаже от дуел.

— И така, вие сте малодушен. Вие се боите. Сами си признахте това.

При тези думи Дагоберт подскочи и както се готвеше да се нахвърли върху Пророка, така и ненадейно спря. Помисли си за двете момичета и за пречките, които можеше да предизвика един успешен или неуспешен дуел. Но това действие на войника бе толкова показателно, а изражението на неговото грубо, бледо и обляно в пот лице толкова ужасно, че Пророка и любопитните зрители се дръпнаха назад.

За кратко време настана дълбоко мълчание, след което ненадейно всички взеха страната на Дагоберт. Един човек каза на околните:

— Наистина, той не е страхлив.

— Наистина не е!

— Понякога се иска повече мъжество да се откажеш от един двубой, отколкото да го приемеш.

— Освен това Пророка постъпи несправедливо и иска да се скара с човека. Той е чужденец…

— И като чужденец, ако бе приел и го хванеха, дълго време щеше да лежи затворен.

— Освен това — добави друг — той пътува с две момиченца. При това положение може ли да се бие за щяло и нещяло? Ако го убиеха или затвореха, какво щеше да стане с клетите деца?

Дагоберт се обърна към говорещия и видя един пълен човек с искрено и добродушно лице. Войникът му подаде ръка и рече:

— Благодаря ви, господине.