Йожен Сю - Скитникът евреин

— А Джалма не се ли събуди? — попита индиецът, смутен от решителността на малаеца.

— Ако се бе събудил, с мен щеше да е свършено, защото трябваше да го оставя жив.

— За нас ще бъде по-полезен жив, отколкото мъртъв — поде метисът. После се обърна към малаеца и му каза: — Братко, като изложи живота си на опасност заради доброто дело, днес ти извърши онова, което сторихме ние вчера и което ще направим утре. Днес ти изпълняваш, утре ще заповядваш.

— Всички принадлежим на Бохвания — рече малаецът. — Какво още трябва да се направи? Аз съм готов.

Малаецът стоеше с лице към вратата на колибата. Изведнъж прошушна:

— Джалма идва, приближава се към вратата. Махал не ни измами.

— Нека не ме види веднага — каза Фарингея, отдалечи се в тъмния ъгъл и се скри под една рогозка. — Постарайте се да го убедите, ако се съпротивлява, аз имам свой план…

След тези думи Фарингея изчезна, а Джалма се появи в отвора на колибата.

Щом Джалма видя трите зловещи физиономии, отскочи от изненада. Не предполагаше, че тези хора са от общността на фансегарите, но знаеше, че в околността няма ханове и пътниците нощуват по палатки и развалини, така че пристъпи към тях. Когато първоначалното му учудване премина, той разпозна по бронзовото лице и облеклото индиеца и му каза на своя език:

— Надявах се да намеря тук един европеец…, един французин…

— Французинът… още не е дошъл — отвърна индиецът, — но скоро ще бъде тук.

От въпроса на Джалма индиецът разбра как Махал е успял да го подмами и за да спечели време, продължи играта.

— Ти познаваш ли го? — попита Джалма фансегара.

— Той ни определи среща тук, както и на теб.

— Защо? — каза Джалма още по-учудено.

— Като дойде, ще разбереш…

— Генерал Симон ли ви каза да се срещнете тук?

— Да, генерал Симон — отговори индиецът.

Настъпи кратко мълчание, в което Джалма напразно се мъчеше да си обясни тайнственото събитие.

— Кои сте вие? — попита той индиеца подозрително, защото гробното мълчание на двамата приятели на Фангея, които се гледаха втренчено, започна да го озадачава.

— Ние ли? — поде индиецът. — Ние сме твои, ако ти решиш да станеш наш.

— Аз нямам нужда от вас, нито вие — от мен…

— Кой знае?

— Аз зная.

— Лъжеш се. Англичаните убиха баща ти. Той беше цар. Арестуваха те. Заточиха те. Ти вече нямаш нищо…

От жестокия спомен лицето на Джалма помръкна, той се разтрепери и горчива усмивка изкриви устните му.

Фансегарът продължи:

— Баща ти беше справедлив смелчак. Поданиците му го обичаха, наричаха го Баща на великодушния… Ще оставиш ли смъртта му без отмъщение? Ялова ли ще бъде омразата, която гризе сърцето ти?

— Баща ми умря с оръжие в ръка. Отмъстих за смъртта му с англичаните, които убих във войната. Онзи, който замести баща ми и се би за него, ми каза, че сега би било безумие да се боря с англичаните за земите си. Когато ме освободиха, си дадох клетва, че никога няма да стъпя в Индия… А аз държа на думата си.

— Тези, които те направиха беден, които убиха баща ти, които те затвориха, са хора… И другаде има хора, на които можеш да отмъстиш. Нека твоята омраза падне върху тях!

— Ти говориш за хората така, сякаш не си човек.

— Аз и подобните на мен сме нещо повече от хора… За останалия човешки род сме онова, което са ловците за дивите зверове в горите… Искаш ли и ти да бъдеш като нас… нещо повече от човек? Искаш ли да наситиш изцяло, напълно и безнаказано омразата, която къса сърцето ти след причиненото зло?

— Думите ти стават все по-странни… Не тая омраза в сърцето си — каза Джалма. — Когато един неприятел е достоен за мен, аз се бия с него, а когато е недостоен — го презирам… Затова не мразя нито смелите, нито страхливите.

— Предателство! — извика внезапно негърът и посочи към вратата, защото Джалма и индиецът, разговаряйки, се бяха отдръпнали в ъгъла на колибата.

След този вик Фарингея, когото Джалма не бе забелязал до момента, отметна рогозката, под която се криеше, измъкна камата си, метна се като тигър и с един скок се озова вън от колибата. Видя няколко войници, които предпазливо се прокрадваха, удари единия със смъртоносен удар, събори други двама и изчезна сред развалините.

Това стана толкова бързо, че когато Джалма се обърна, за да разбере защо вика негърът, от Фарингея нямаше и следа. Неколцина войници застанаха на вратата и насочиха пушките си срещу Джалма и тримата Удушвачи, а другите се спуснаха след Фарингея.

Негърът, малаецът и индиецът разбраха, че е излишно да се съпротивляват, пошушнаха си бързо нещо и протегнаха ръце за въжетата, които носеха войниците.