Йожен Сю - Скитникът евреин

В този момент в колибата влезе холандският капитан, който командуваше отделението.

— А онзи? — каза той и посочи Джалма на войниците, които привършваха с връзването на тримата фансегари.

— Всеки по реда си, г-н капитан — каза един стар сержант — ще стигнем и до него.

Джалма стоеше вцепенен от почуда и изобщо не разбираше какво става наоколо. Но щом видя, че сержантът и двамата войници се канят да вържат и него, той ги отблъсна с неприязън и отиде при офицера до вратата.

Войниците не очакваха, че ще срещнат съпротива и се дръпнаха неволно назад, смаяни от благородния и достоен поглед на сина на Каджа-Синг.

— Защо искате да ме вържете? — извика Джалма на индуски пред офицера, който разбираше езика, тъй като отдавна служеше в холандските части по тези места.

— Защо искат да те вържат ли, нещастнико? Защото си от бандата на тези убийци… А вие, какво — обърна се офицерът към войниците на холандски, — страхувате ли се от него? Вържете го… Вържете първо ръцете му, а после сложете една примка около врата му!

— Лъжете се — хладнокръвно каза Джалма с достойнство, което учуди офицера. — Тук съм само от четвърт час и не познавам тези хора. Надявах се да намеря един французин…

— Искаш да кажеш, че не си фасенгар? И кого мислиш, че ще измамиш?

— Фасенгари ли? — извика Джалма с толкова естествено отвращение, че офицерът даде знак на войниците, които отново се канеха да вържат сина на Каджа-Синг, да спрат, — та това са хора от ужасната банда на убийците!… А вие ме обвинявате, че съм техен съучастник… В такъв случай, аз съм спокоен, господине — каза младият момък и сви рамене с презрителна усмивка.

— Не е достатъчно да бъдеш спокоен — поде офицерът, — благодарение на разкритията, вече знаем по какви тайнствени знаци се разпознават фансегарите.

— Господине, повтарям, че изпитвам огромно отвращение към тези убийци и дойдох тук, за да…

Негърът прекъсна Джалма и с безумна радост съобщи на офицера:

— Ти каза, че синовете на доброто дело се разпознават по знаците, които носят по тялото си. Часът ни удари и ние ще наденем примката на врата си. Много често сме мятали въжето на онези, които не служат на доброто дело… Прегледайте ръцете ни, прегледайте ръцете и на този млад момък.

Офицерът не разбра правилно думите на негъра и рече на Джалма:

— Очевидно, ако нямаш тайнствени знаци, както каза негърът, ние ще се уверим в това. А ако успееш да ни дадеш удовлетворително обяснение за присъствието си тук, след два часа ще бъдеш освободен.

— Не ме разбра — каза негърът на офицера, — принц Джалма е от нашите, защото на лявата си ръка носи името на Бохвания…

— Да, и той е син на доброто дело — добави малаецът.

— И той е фасенгар като нас — каза индиецът.

Тримата се бяха подразнили от отвращението, което Джалма демонстрира по отношение на фансегарите и смятаха, че е въпрос на чест да заявят, че синът на Каджа-Синг принадлежи към отвратителната им общност.

— Какво ще кажеш? — попита офицерът Джалма.

Той повдигна презрително рамене, запретна дългия си широк ляв ръкав и показа разголената си ръка.

— Каква наглост! — извика офицерът.

И наистина, от вътрешната страна на ръката, между китката и лакътя бе изписано с индуски букви името на Бохвания. Офицерът се втурна към малаеца, разголи ръката му, видя същото име и същите знаци, но не се задоволи с това и провери негъра и индиеца.

— Нещастнико! — викна той и се върна вбесен при Джалма, — ти си по-гнусен от съучастниците си. Вържете го като страхлив убиец — каза той на войниците, — като страхлив убиец, който лъже преди да умре, защото вече не му е писано да живее дълго.

Смаян и уплашен, Джалма беше втренчил очи в злополучните белези и не можеше нито да продума, нито да помръдне: блъскаше си ума над това непонятно нещо.

— Ще посмееш ли да отречеш този знак? — попита го офицерът с негодувание.

— Не мога да отрека онова, което виждам… и което съществува — каза Джалма съкрушен.

— Добре, че най-сетне си призна, нещастнико — рече офицерът, — а вие, войници, си отваряйте очите, защото отговаряте за всички.

Джалма реши, че е станал жертва на някакъв невероятен кошмар, престана да се съпротивлява и се остави безпрекословно да го завържат и подкарат. Офицерът се надяваше, че ще успее да намери Фарингея из развалините с една войскова част, но напразно го търси. След един час той пое за Батавия, където вече бяха пристигнали арестуваните и тяхната охрана.