Йожен Сю - Скитникът евреин

Думите на индиеца, разкриващи това страховито своенравие, направиха огромно впечатление на негъра и Фарингея — две зверски натури, доведени чрез чудовищно обучение до мономанията на убийството.

Да, защото (и това е удостоверено) в Индия е имало последователи на отвратителното братство, които почти винаги са убивали без причина, без страст, убивали са, за да убиват, за да се наслаждават на убийството, за да заменят живота със смърт, за да направят от живия човек труп, както сами са признавали…

Умът не е в състояние да разгадае причината за подобни ужасяващи явления. Какви невероятни събития са накарали тези хора да се посветят на убийственото свещенодействие? Няма никакво съмнение, че подобна вяра може да вирее само в страни като Индия, предани на най-жестокото робство, на най-безмилостната експлоатация на човек от човека. Нима една такава вяра не е омраза към цялото човечество, доведена под неимоверния натиск до крайната й степен. А може би тази смъртоносна за човека общност, чието начало се губи в мрака на вековете, по такъв начин увековечава единствения възможен способ за протест срещу деспотизма в тези страни. Или пък Бог, по своите неизповедими пътища, е създал по тези земи Фансегари, както е създал тигри и змии… По-интересното в зловещата общност е тайнствената връзка, която съществува между всички нейни членове и ги отдалечава от останалите хора, защото те имат свои закони, свои обичаи, посвещават се, поддържат се, помагат си един на друг, но за тях няма нито отечество, нито близки… Те зависят само от една мрачна и невидима сила, чиято същност пазят със сляпо покорство и в името на която се пръскат по всички краища на света, за да творят трупове, както казват самите те с дивашките си изрази.

За известно време тримата удушвачи потънаха в дълбоко мълчание.

Навън луната пръскаше гъсти снопове бледа светлина и хвърляше големи синкави сенки върху величествената грамада от развалини. Звездите блещукаха. От време на време слаб ветрец прошумоляваше в скупчените лъскави листа на бананите и палмите. Пиедесталът на непокътнатата исполинска статуя, която се извисяваше в ляво от входа, се крепеше на широки плочи, закрити наполовина от храсти.

Внезапно една от тези плочи сякаш потъна в земята. От безшумно зейналия отвор излезе човек, облечен в униформа, и започна да се ослушва и оглежда внимателно наоколо. Като видя, че пламъкът на лампата, осветяваща вътрешната част на колибата, трепти върху високите треви, той се обърна, подаде знак и в същия миг двама войници съвсем тихо и много предпазливо слязоха до последните стъпала на подземната стълба и се шмугнаха в развалините. На няколко пъти подвижните им сенки се мяркаха по огрените от луната места, а сетне се изгубиха зад срутените стени. Когато дебелата плоча отново се върна на мястото си, вече се виждаха главите на множество войници, скрити в подземието.

В колибата потъналите в размисли метис, индиец и негър не забелязаха нищо.

Метисът Фарингея явно искаше да отпъди злокобните мисли, събудени от разказа на индиеца за тайнствения ход на холерата, и рязко смени темата. В очите му блеснаха свирепи пламъчета, на лицето му се изписа див възторг и той извика:

— Бохвария ще бди над нас — безстрашните ловци на хора! Смелост, братя, смелост… Светът е голям… Нашите жертви са навред. Англичаните ни заставят да напуснем Индия — нас, тримата главатари на доброто дело. Какво ни засяга! Тук остават нашите братя, прикрити, многобройни и ужасни като черните скорпиони, които издават присъствието си само с едно смъртоносно ухапване. Заточението разширява владенията ни… Братко, Америка е ваша — каза той вдъхновено на индиеца. — Братко, Африка е ваша — каза на негъра. — А за мен, братя, остава Европа… Навсякъде, където има жертви, има и сърца, препълнени с омраза. На нас се пада да разпалим тази омраза с огъня на отмъщението!!! На нас се пада с хитрини и примамки да привлечем служителите на Бохвания — всички онези, чиято последователност, смелост и храброст могат да ни бъдат полезни. В себе си и заради себе си нека разчитаме на предаността и себеотрицанието. Нека си дадем сила, помощ и подкрепа. Нека всички, които не са с нас, бъдат наши жертви. Нека се уединим между всички, срещу всички и въпреки всички. Нека за нас не съществува нито отечество, нито семейство. Семейството са нашите братя, отечеството ни е светът.

Това красноречие направи особено впечатление на негъра и индиеца, защото те обикновено се поддаваха на влиянието на Фарингея, който беше по-умен от тях, макар те също да бяха едни от изявените главатари на кръвожадното общество.