Йожен Сю - Скитникът евреин

— Да, така е, братко! — извика индиецът, заразен от възторга на Фарингея, — светът е наш… Нека дори тук, в Ява, оставим следа от нашето заминаване. Нека преди да си тръгнем от този остров да основем дружество на доброто дело. То бързо ще се разрасне, защото тук мизерията е голяма, а холандците грабят със същата стръв, както англичаните… Братко, в мочурливите оризища на този остров, където работниците винаги намират смъртта си, видях хора, принудени да извършват убийствена работа. Бяха бледи като трупове, изтощени от болести, труд и глад. Някои падаха и не ставаха повече… Братко, доброто дело ще се разпространи тук.

— Завчера вечерта — каза метисът, — стоях на брега на езерото зад една скала. Към водата се приближи млада жена. Няколкото дрипи едва прикриваха мършавото й загоряло на слънцето тяло. В ръцете си държеше малко дете, притискаше го към изсъхналите си гърди и плачеше. Целуна го три пъти и рече: „Поне ти няма да бъдеш злочесто като баща си“, а сетне го хвърли във водата. То изпищя и изчезна. Като чуха писъка, скритите в тръстиките крокодили се хвърлиха в езерото… Братя, тук майките убиват децата си от милосърдие. Доброто дело ще се разпространи по тази земя.

— Тази сутрин — каза негърът, — докато пребиваха с бич един черен роб, някакъв стар низък търговец в Батавия пое от полската си къща към града. В носилото му имаше и две от момичетата, които населяват харема му и които той купува от семействата им, защото сиромасите не могат да ги изхранят. Момичетата жално хленчеха, но той не им обръщаше никакво внимание. Дванадесет млади и здрави момци крепяха носилото му. Братя, тук има майки, които продават дъщерите си от недоимък, има роби, които бичуват, има хора, които пренасят други хора, сякаш са товарни добичета… Доброто дело ще пусне корен в тази земя.

— В тази земя и във всяка земя, където царуват насилието, мизерията, развратът и робството.

— Впрочем, дано привлечем Джалма, както ни посъветва Махал контрабандистът — каза индиецът. — Тогава от идването ни на остров Ява ще има двойна полза, защото преди да си тръгнем, сред нашите последователи ще бъде този предприемчив и смел млад момък, който има толкова причини да мрази хората.

— Когато дойде, трябва да разпалим още повече злобата му.

— Нека му припомним смъртта на баща му.

— Клането на хората му…

— Арестуването му.

— Щом омразата пламне в сърцето му, той ще бъде наш…

Негърът се замисли за малко и изведнъж рече:

— Братя, ами ако Махал контрабандистът ни мами?

— Той ли! — извика индиецът с негодувание. — Та той ни взе с ладията си, осигури ни бягството от сушата, ще ни откара до Бомбай, където ще намерим кораби за Америка, Европа и Африка.

— Каква полза ще има Махал да ни предаде? — попита Фарингея. — Той знае, че нищо не ще го спаси от отмъщението на синовете на Бохвания.

— Освен това — рече черният, — нали ни се закле, че с хитрост ще накара Джалма да дойде тази вечер при нас? А щом дойде веднъж, вече ще бъде наш…

— Та нали контрабандистът сам ни накара да заповядаме на малаеца да отиде в ажупата на Джалма докато спи и вместо да го убие, да напише на ръката му името на Бохвания. По това Джалма ще може да съди за решителността, пъргавината и покорността на нашите братя. Ще знае от какво да се бои и какво да очаква от такива хора… От възторг или от страх той ще се присъедини към нас!

— Ами ако не се съгласи, въпреки причините, поради които трябва да мрази хората?

— Тогава… Бохвания ще реши участта му — каза мрачно Фарингея. — Имам един план…

— Но дали малаецът е успял да свари Джалма заспал? — каза негърът.

— Няма по-смел, по-пъргав и по-ловък човек от малаеца — рече Фарингея. — Той успя да издебне една черна пантера с нейните малки в дупката й. Уби майката и взе малкото, което после продаде на един капитан на европейски кораб.

— Малаецът е успял! — викна индиецът, като се заслуша в особения крясък, проехтял сред дълбоката тишина на нощта и гората.

— Да, това е крясък на сокол, който носи улова си — рече негърът, ослушвайки се, — и нашите братя така известяват, че са заловили жертвата си.

След малко малаецът се появи на вратата на колибата. Беше облечен в дълга пъстра памучна дреха.

— Е? — рече негърът неспокойно. — Успя ли?

— Джалма ще носи знака на доброто дело през целия си живот — каза гордо малаецът. — За да стигна до него, трябваше да пожертвувам на Бохвания един човек, който ми се изпречи на пътя. Оставих тялото му под храстите, близо до ажупата. Но Джалма носи нашия знак. Контрабандистът Махал пръв научи за това.