Йожен Сю - Скитникът евреин

Няколко часа след тези събития г-н Жозюе Ван Даел довърши дългия си доклад до г-н Родин в Париж по следния начин: „… Обстоятелствата бяха такива, че просто нямах друг избор. Казано накратко, това е едно малко зло в името на голямото добро. Трима убийци са предадени на правосъдието, а временното арестуване на Джалма ще бъде само повод да блесне още по-силно невинността му.

Още сутринта отидох при управителя да се застъпя за нашия млад принц. Казах му, че тъй като тези злодеи попаднаха в ръцете на властта благодарение на мен, може да ми се окаже признателност, като се направи всичко възможно да излезе наяве невинността на принц Джалма, който и без това заслужава съчувствие заради нещастията си и благородните си качества. Обясних, че когато вчера побързах да дойда и да съобщя на управителя къде се укриват фансегарите, изобщо не съм предполагал, че ще заварят там осиновеното момче на генерал Симон, на този превъзходен човек, с когото от известно време поддържам най-почтени отношения. Впрочем, на всяка цена трябва да се разкрие необяснимата случайност, която постави Джалма в това опасно положение. Добавих, че съм напълно уверен в неговата невинност и не моля за никакво снизхождение. Той ще прояви достатъчно смелост и достойнство, за да изчака в затвора деня на правосъдието.

Всъщност, аз казвам самата истина и нямам никакви угризения по отношение невинността на Джалма.

Управителят ми отговори, както очаквах, че той също е убеден в невинността на младия принц и че ще положи особени грижи за него, но че трябва да се изчака съдът, защото той е единственото средство, което може да докаже неоснователността на обвинението и да разкрие по какъв невероятен начин тайнственият знак се е оказал на ръката на Джалма… Контрабандистът Махал, единственият, който може да осветли правосъдието по този въпрос, след един час ще напусне Батавия, за да се качи на кораба «Руитер» и да отплава за Египет. Той ще пренесе и този дълъг доклад, защото последното прибиране на писмата за Европа беше снощи. Но преди да го завърша, исках да се видя с управителя тази сутрин.

И така, принц Джалма е задържан насилствено тук за един месец. Изпусне ли удобния случай с «Руитер», практически ще бъде невъзможно да пристигне във Франция преди 13 февруари идната година.

Както виждате, вие ми заповядвате, а аз сляпо изпълнявам съобразно средствата, с които разполагам, като се интересувам единствено от целта, която ще ги оправдае, защото вие казахте, че това дело е изключително важно за обществото. Във вашите ръце аз бях такъв, каквито трябва да бъдем в ръцете на настоятелите си — оръдия. Защото в името на Бога настоятелите ни правят от нас и от волята ни трупове 7. Впрочем, нека ги оставим да отричат нашето разбирателство и нашата сила: времената са ужасни, но се менят само събитията, а ние — ние не се променяме.

Послушание и смелост, тайна и търпение, хитрост и дързост, разбирателство и преданост помежду ни и за нас — чието отечество е светът, семейството са нашите братя, а царица ни е Рим.

Ж.В.Д.“

Към десет часа сутринта контрабандистът Махал пое със запечатания доклад към кораба „Руитер“. След един час той бе удушен по фансегарски и тялото му бе скрито в тръстиките край един пуст бряг, където бе отишъл да вземе ладийката си, за да се добере до кораба. Когато след тръгването на парахода най-сетне откриха трупа на контрабандиста, г-н Жозюе, напразно търси дългото писмо, което му бе предал. Не се намери и писмото, което Махал трябваше да връчи на капитана на „Руитер“, за да бъде настанен като пътник.

И накрая, всички разследвания и издирвания, извършени из цялата страна, останаха без последствия. На остров Ява никога повече не видяха опасния главатар на Удушвачите.

Изминаха три месеца от деня, в който Джалма бе затворен в Батавия, обвинен, че принадлежи към сектата на фансегарите или Удушвачите. Във Франция, в началото на февруари 1832 година, в Кардовилския замък — едно старо феодално имение, разположено по високите планини на Пикардийския бряг недалеч от Сен-Валери, опасното крайбрежие, където почти всяка година изчезват много кораби и хора вследствие на силните северозападни ветрове, които правят толкова опасни пътуванията през Ламаншкия проток — се разигра следната сцена.

През стените на замъка нахлуваше бученето на силната буря, разфучала се през нощта. От време на време ужасен, сякаш топовен гърмеж проехтяваше в далечината и крайбрежието повтаряше екота му. Морето се блъскаше като обезумяло във високите скали, край които се издигаше старата крепост… Беше около седем часът сутринта. Слънцето още не огряваше прозорците на голямата стая на долния етаж на замъка. Там една около шестдесетгодишна жена с честно и добродушно лице, облечена богато като пикардийските земевладелци седеше и макар да беше толкова рано, вече шиеше на светлината на лампата. Встрани край една голяма маса се бе настанил мъжът й, който разпределяше и прибираше в малки торбички мостри от пшеница и ечемик. Лицето на този белокос човек бе умно и открито, излъчващо здрав разум и последователност, премесени с малко селска хитрост. Беше облечен с връхна дреха от зелено сукно и обут с големи кожени червени ловджийски ботуши, които скриваха наполовина панталоните му от червено кадифе. Разбеснялата се навън страшна буря придаваше още повече интимност на тихата семейна идилия. Силният огън в голямото огнище от бял мрамор пръскаше отблясъците си по старателно излъскания одър. Стаята беше нагиздена с губери и завеси от старо персийско платно, с китайски рисунки по стените и най-различни пъстри украшения над вратите. Навън бурята бушуваше, от време на време вятърът се вмъкваше през комина или разклащаше капаците на прозорците. Мъжът, който се занимаваше с мострите от семената, беше г-н Дюпон — управител на земите на Кардовилския замък.