Йожен Сю - Скитникът евреин

— Без съмнение, имам честта да разговарям с господин Родин.

— Да, господине… Ето още едно писмо от домакина на госпожа княгинята.

— Моля, господине, имайте добрината да се постоплите на огъня, докато прочета писмото. Времето е ужасно. Желаете ли нещо?

— Много сте любезен, драги мой, но след един час ще си вървя.

Докато г-н Дюпон четеше, Родин внимателно оглеждаше стаята, защото като всеки съобразителен човек, често си правеше справедливи и полезни заключения от някои външни белези, които в повечето случаи разкриват вкуса, навиците и слабостите на стопанина. Но този път любопитството му остана незадоволено.

— Чудесно, господине — рече управителят, довършвайки писмото. — Домакинът отново ми препоръча изцяло да се вслушам в заповедите ви.

— Моите заповеди са дребна работа. Няма да ви безпокоя дълго.

— За мен е чест, господине.

— Бога ми, зная, че сте много заети. Още като влезе в замъка, човек вижда реда и чистотата, които царят тук. Това показва, че много се трудите, драги ми господине.

— Ласкаете ме.

— Да ви лаская ли? Един беден и добродушен старец като мен никога не мисли за такива неща… Но да се върнем на думата си. Има ли тук стая, наречена зелената?

— Да, господине, стаята, в която работеше покойният Кардовилски дук.

— Ще имате ли добрината да ме заведете там?

— За съжаление, това е невъзможно, господине… След смъртта на графа и след описването на целия му имот, в тази стая заключиха много книжа в един шкаф и съдебните чиновници отнесоха ключовете в Париж.

— Ето ги — каза г-н Родин и извади един голям и един по-малък ключ, вързани заедно.

— А, това е друго нещо. Идвате да вземете книжата, така ли?

— Да, някои книжа, както и една малка дървена кутия със сребърен капак. Нали я знаете?

— Да, често съм я виждал на писалището на графа. Сигурно е в големия шкаф, от който имате ключ.

— А сега да обсъдим един друг въпрос. При вас е идвала така наречената госпожа Света Гълъбица, която се е представила за знатна дама и е искала да купи замъка. Всъщност на времето тя е била най-обикновена шивачка на шапки в Пале-Роял. Както виждате, говоря ви откровено.

— Не е възможно. Тя се хвалеше, че при нея ходят много знатни французи и чужденци.

— Нищо чудно няма в това, ходили са, за да й поръчат шапки за жените си. Както и да е, тя натрупа голямо богатство. Но на младини е била много жестока, за жалост, твърде жестока, за да спаси душата си. Сега обаче госпожа Света Гълъбица е поела по праведния път на изкуплението. Няма нищо по-достойно за уважение от едно искрено и трайно разкаяние… Но за да може наистина да спаси душата си, ще имаме нужда от вас, драги мой господин Дюпон.

— От мен ли? Че какво мога аз?

— Много неща. Вашето селце се намира на еднакво разстояние от двете енории и няма църква. Госпожа Света Гълъбица ще поиска да избере един от двамата изповедници и ще се допита до вас и до госпожа Дюпон, тъй като отдавна живеете тук…

— Нищо сложно няма. Даникурският свещеник е много добър човек.

— Тъкмо това не бива да казвате на госпожа Света Гълъбица.

— Защо?

— Напротив, ще трябва непрекъснато да й хвалите Роавилския свещеник от другата енория и да убедите любезната госпожа нему да повери спасението на душата си…

— Защо на него, а не на другия, господине?

— Ще ви кажа защо. Ако вие и госпожа Дюпон успеете да убедите госпожа Света Гълъбица да избере онзи, който ви казах, можете да сте сигурен, че ще останете тук като управител… Давам ви честната си дума. Аз изпълнявам обещанията си.

— Не се съмнявам, господине, че имате тази власт — каза Дюпон, убеден от тона на авторитетните му думи, — но ми се щеше да зная…

— Момент — прекъсна го Родин, — трябва и държа да работя открито и ще ви кажа защо настоявам да подкрепите искането ми. Много неприятно ще ми бъде, ако виждате в това някаква интрига. Става дума само за едно добро дело. Роавилският свещеник, за когото се застъпвам, е човек, поддържан от абат д’Егрин. Той е много беден, но се грижи за старата си майка. Ако се нагърби със спасението на госпожа Света Гълъбица, ще работи по-всеотдайно от всеки друг, защото е много ревностен и търпелив… Няма съмнение, че госпожата ще му дава по нещичко и по този начин ще подпомогне и майка му. Това е всичко. Когато разбрах, че тази жена иска да купи земята близо до енорията на покровителствувания от нас свещеник, веднага писах на господин маркиза. Той си спомни за вас и ме помоли да му направите тази дребна услуга, която не ще бъде безполезна, защото — повтарям и ще ви го докажа, имам възможността да ви задържа като управител.