Йожен Сю - Скитникът евреин

— Прекалихте, господине!

— Да съм прекалил? Не, това не е всичко. Ако не се биеш, ще те смачкам със столовете в тази стая, детеубиецо!

След тези последни думи д’Егрини не издържа, спусна се и грабна частта останала от строшената сабя. След това, събрал всичките си сили, той нападна маршала.

Започна се мълчалива битка, която по същество бе неравна, защото маршал Симон бе изтощен от продължителна треска, която бе изпила силите му. Въпреки това той се бореше разярен, на живот и смърт. Двамата мъже си нанасяха свирепи удари.

Най-много след две минути те паднаха на пода, вкопани здраво един за друг. Целите бяха в рани и силите ги напуснаха.

Отец д’Егрини успя да се отскубне от ръцете на маршала и се изправи:

— Убих го! — въздъхна тежко той. — Но аз съм тежко ранен и раните ми кървят…

Той се облегна изнемощял на стената и с ръка опипа гърдите си. Многобройните рани, които бе получил бяха от триъгълно острие, затова кръвта не изтичаше навън, а се образуваха вътрешни кръвоизливи.

— Задушавам се… Умирам… — успя да изрече отчето и бавно се смъкна на пода.

В това време ключът се превъртя в ключалката и вратата се отвори. На прага се показа Родин, който попита смирено:

— Мога ли да вляза?

Като чу тази отвратителна подигравка, отец д’Егрини се опита да се нахвърли върху Родин, но силите го бяха напуснали.

— Чудовище адово! — прошепна той. — Ти причини моята смърт…

— Винаги съм повтарял, отче, че вашата военна невъздържаност ще ви докара неприятност — отговори Родин с ужасна усмивка.

— Преди да умра, ще разкрия истинското ви лице…

— О, разбира се — вдигна гордо глава Родин — нали аз ще ви изповядвам…

— Страх ме е от смъртта… аз съм голям грешник…

— И глупак… — допълни Родин и спокойно зачака издъхването на своя доскорошен съучастник…

Вечерта Родин седеше сам в стаята си и разсъждаваше върху образа на Сикст V. Когато стенният часовник удари полунощ той се изправи и величествено вдигна глава:

— Дойде 1-ви юни. Родът Ренепон вече не съществува! Сякаш чувам да бие и часовникът на църквата Свети Петър в Рим!

В същото време, когато Родин стоеше замислен пред портрета на Сикст V, пълничкият отец Кабочини се срещна с Фарингея и с добродушна усмивка му подаде част от кръст.

— Негово Високопреосвещенство кардинал Малипиери ми поръча да ви предам това нещо днес, на 31-ви май.

Метисът, който никога не се вълнуваше, изведнъж трепна болезнено. Лицето му помръкна и като изгледа навъсено нисичкия свещеник, отговори:

— Не трябва ли да ми кажете още няколко думи?

— Разбира се: „Много има от чашата до устните“.

— Добре — каза метисът.

Свещеникът с любопитство изгледа Фарингея, който съедини двете парчета от кръста, защото самият той не бе посветен докрай в тайната мисия.

— Какво ще правите сега с този кръст?

— Нищо… — отвърна метисът, все така замислен.

След малко той се обърна към отчето:

— В колко часа Негово Преподобие отец Родин ще бъде на улица „Свети Франц“?

— Много рано.

— Дали ще отиде в църквата да се помоли, преди да излезе?

— Такъв е обичаят на преподобните отци.

— Близо ли спите до него?

— Като негов секретар, съм настанен в стаята до неговата.

— Той е толкова загрижен за собствените си интереси, че може и да пропусне сутрешната молитва. Затова не е лошо да му напомните за това задължение.

— Бъдете спокоен. Виждам, че сте загрижен за неговото спасение.

— Твърде много… Все още съм само спомагателен член — продължи Фарингея, — но никой не е така предан, тялом и духом на Обществото. Бохвания е нищо пред него…

— Какво е това Бохвания, приятелю?

— Бохвания прави трупове, които изгниват, а Обществото оставя трупове, които вървят… Бохвания е пред Светото Общество, каквото е детето пред своя баща. Слава на Обществото! Слава! Баща ми да беше негов неприятел и него щях да убия! — завърши метисът възторжено.

След малко той погледна отец Кабочини и заговори отново:

— Говоря ви така, за да предадете моите думи на кардинал Малипиери. Помолете го да ги предаде на…

— На кого?

— Той знае. А сега лека нощ — завърши грубо метисът.

— Лека нощ, приятелю. Благодаря ви за вашите чувства към Обществото. То се нуждае от силни защитници, защото, уви, в него понякога се промъкват предатели…

— Към тях не трябва да се проявява никаква милост! — отсече Фарингея.

— Никаква милост! — повтори нисичкият свещеник.