Йожен Сю - Скитникът евреин

Самуил посочи с лампата една голяма врата, през която струеше слаба светлина. Родин, без да се двоуми, влезе решително, следван от отец Кабочини. Последен влезе Самуил. Стаята бе голяма, всички прозорци, без един, бяха покрити с оловни плочи, които бяха пробити от малки кръгли дупчици, образуващи кръст.

Понеже светлината бе много оскъдна, тук би било много тъмно, ако не беше една лампа, поставена на голяма дървена маса, облицована с чер мрамор. Всички платна и завеси също бяха черни. Други мебели нямаше.

На масата лежеше ковчеже, старинна изработка от желязо, което изкусно напомняше дантела.

Самуил се обърна към Родин, който бършеше челото си с мръсната кърпа и се оглеждаше смаян.

— Волята на завещателя, колкото и странна да ви се струва, за мен е свещена!

— Правилно, правилно — каза Родин, — но защо дойдохме тук?

— Сега ще ви обясня, господине. Вие сте пълномощник на единствения останал жив наследник на рода Ренопон, отец Гавриил Ренепон, нали?

— Точно така, ето и пълномощното.

— За да не губим време — продължи Самуил, — докато дойде нотариусът, ще ви приготвя списък на количеството на наследството на Ренепон, които са в това ковчеже, защото вчера ги изтеглих от Френската банка.

— Тук ли е списъкът? — разбърза се Родин и се спусна към масата.

— Да, господине, ето дневника. Вашият секретар ще чете списъка, аз ще ви показвам записите, а вие ще ги проверявате. След това ще ви предам ковчежето, в присъствието на нотариуса.

— Правилно, такъв е редът — призна Родин.

След това започнаха дълга процедура по проверката на дневника и записите. Всичко двеста и дванадесет милиона и сто и седемдесет и пет франка .

След като свършиха броенето, Родин се обърна към отец Кабочини:

— Чудно нещо, аз мислих, че процедурата ще бъде много вълнуваща, но тя надмина моите очаквания. Усещам, че гърлото ми е пресъхнало…

Йезуитът трепереше силно и се наложи отец Кабочини да го подкрепи.

— Скъпи ми отче, съвземете се. Не се оставяйте в ръцете на чувствата…

— Няма нищо… Не умрях от холерата, няма да умра и от радост на 1-ви юни.

И наистина, макар че беше бледно, лицето на Родин светеше от радост и решителност.

Като видя, че се е успокоил от вълнението, отец Кабочини се приближи до Родин и го погледна в очите. Доскоро веселият и безобиден едноок свещеник имаше зловещ вид, който накара Родин да се дръпне назад.

Кабочини извади от пазвата си едно писмо и след като го целуна, го отвори и зачете със заплашителен глас:

„Щом приеме настоящия текст, отец Родин ще предаде цялата власт, която му е поверена на преподобния отец Кабочини. Именно той ще прибере наследството на рода Ренепон, което без Божията воля, някога ни е било отнето от Обществото.

Освен това, щом се приключи с този акт, Негово Преподобие, отец Родин, под надзора на наш свещеник, определен от преподобния отец Кабочини, ще бъде отведен в нашата къща в град Лавал. Там ще живее в килия и ще се уедини, до втора заповед.“

Отец Кабочини завърши и хладнокръвно предаде писмото на Родин.

Най-неочаквано Родин се разсмя високо.

— От коя дата е това писмо?

— От 11 май… — отвърна смаяно Кабочини.

— Ето нещо по-ново. Това е указ от 18 май, с който съм назначен за генерал на Обществото. Четете…

Отец Кабочини взе писмото и го прочете внимателно. След това го сгъна и коленичи пред Родин.

И така, първата крачка към властта бе направена. Родин бе успял да се справи с всички интриги, с всички доноси против него. Оставаше да направи още само една крачка. Една решителна крачка нагоре…

Ням свидетел на тази сцена, Самуил също се усмихна странно и затвори ковчежето, чрез тайния шифър, който знаеше само той.

Като чу лекото издрънчаване на желязото, Родин се обърна към стария евреин и му заяви кратко:

— Мои са тези милиони! Само мои!

И той протегна ръце към сандъчето.

Но в този момент и Самуил се преобрази. Той скръсти ръце на гърдите си, изправи гордо глава и погледна заплашително.

— Това богатство, отначало скромен остатък от наследството на най-добрия човек, когото интригите на Лойоловите синове принудиха да се самоубие… това богатство, събирано честно от три поколения, няма да бъде награда за лъжата, лицемерието и убийството… Не, Бог няма да позволи такова нещо!

— За какво убийство говорите, господине? — нахално попита Родин.

Самуил не отговори, а бавно посочи с ръка дъното на салона.

В този момент пред очите на Родин и отец Кабочини се разкри ужасно зрелище.