Йожен Сю - Скитникът евреин

Лека пара се издига над мокрите треви.

По средата на стръмнината, срещу източната посока, няколко стари върби, обрасли с мъх са образували нещо като покрив. На мъхестите корени на тези стари и превити дървета бяха седнали мъж и жена. Белите им коси, прегърбените им фигури показваха, че са много възрастни…

А само преди минути тази жена бе млада и хубава. Дълга и черна коса покриваше челото и раменете й.

Мъжът също допреди малко бе снажен и силен.

Тази картина се скриваше наполовина от бледата утринна мъгла.

— Сестрице — говореше старецът на жената до него, — колко пъти от векове насам, Божията ръка ни беше тласкала да бъдем разделени, да посрещаме изгрева на различни места, да кръстосваме света от изток на запад… Колко пъти сме замръквали с неутихващата болка, че следващият ден е определен пак да ходим… Напразно растеше числото на дните и месеците, защото смъртта винаги ни отбягваше.

— Но, какво щастие, братко мой, че Бог в своята милост ни позволи, както всички останали хора да се приближим до гроба. Слава Богу!

— Слава Богу, сестрице, защото от вчера насам, откакто ни докосна Неговата воля, усещам някаква слабост, която хората усещат, когато наближава смъртта…

— И аз, брате, усещам същата слабост. Това означава, че Божият гняв е удовлетворен.

— Уви, сестрице, сега няма съмнение, че и последният представител на моя род, със смъртта си ще изкупи моя грях… Бог ще ми прости тогава, когато и последният потомък умре…

— Дързост и надежда, брате мой. Мисли си, че след отдаването идва прошката, а след прошката — наградата… В твое лице и в лицето на твоите потомци Бог прокле майстора, който от нещастие и неправди стана лош. Тогава той ти каза: върви, върви, върви… без почивка, без покой. Затова от векове мнозина хора са казали на майстора: „Работи, работи, работи! Постоянно, без почивка и покой! Твоята работа ще бъде за всички полезна, само за теб и твоите потомци — не! Твоята заплата едва ще ти стигне, за да поддържаш живота си в лишения…“

— Уви! Все така ли ще бъде?

— Не, не брате мой. Вместо да плачеш за своите потомци, трябва да се радваш, защото тяхната смърт може би е била нужна за твоето изкупуване. Бог, като откупи в твое лице проклетия от небето майстор — занаятчия, ще откупи и работника, от когото се боят онези, които го притискат в хомот. Да, аз ти казвам, че заедно с нас, ще бъдат избавени жената и робите. Изпитанието бе жестоко, брате мой! Но вече му се вижда края…

По този начин скоро ще се въздигне новото общество. Не онова Исусовото, а истинското, което ще служи честно на Бог!

Двамата старци замълчаха и зареяха погледи в божията земна благодат.

Силите ги напускаха и те бяха щастливи.

Най-сетне бяха намерили своето място на земята…

В правилата на Исусовото общество, под заглавие De formula scribeudi (Justit. II, XI, p. 125–129), в развитието на осмата част от Конституцията е изброен изумителният брой на регистрите и на различните видове писма, запазени в архивите на обществото.

Тази полиция е била много по-точна и много по-добре осведомена от полицията на която и да било друга държава и по което и да било друго време. Йезуитите надминаха дори и Венецианското правителство. Когато то ги прогони през 1806 г., прибра всичките им книжа и ги изобличи за голямото им и мъчително любопитство. По тази усъвършенствувана полиция и по тази свещена инквизиция може да се съди за цялото могъщество на едно толкова добре осведомено, толкова постоянно в плановете си и толкова единно управление. Ето как се обяснява голямата сила, която е имало управлението на това общество, както и думите на главния настоятел, генерал на йезуитите, дук дьо Брисак: „От тази стая, господине, аз управлявам не само Китай, но и целия свят, без никой да знае как става това.“ (Les Constitutions des Jesuites, avec les Declarations, texte I tain, d’apres l’edition de Prague стр. 476–278, Париж, 1834 г.)

Областните заведения отговарят на парижките. Те също имат непосредствена връзка с генерала, който живее в Рим. Дейната, разнообразна и изумително уредена кореспонденция на йезуитите има за цел да дава на главатарите всички сведения, които могат да им потрябват. Всеки ден генералът получава куп доклади, които взаимно се удостоверяват. В главното заведение в Рим има огромни регистри, в които се вписват всички имена на йезуитите, на техните приятели и на всички видни хора — било то съмишленици или врагове, с които са влезли в контакт. В тези регистри са отбелязани безпристрастно и изчерпателно събитията от живота на всяко лице. Това е най-голямата и разнообразна сбирка, която някога е била съставена. Тук с хладнокръвно безразличие се разказва за поведението на леконравната жена и за тайните прегрешения на държавния мъж. Тези животоописания винаги са полезни и по необходимост точни. Щом се наложи да повлияят върху някое лице, веднага му разтварят регистъра и той научава всичко за живота, характера, качествата, плановете, името, приятелите и дори най-тайните си връзки. От това, господине, можете да разберете цялото преимущество, което дава на едно общество тази огромна полицейска книга, обхващаща целия свят. Не ви говоря празни приказки за тези регистри, защото научих всичко това от човек, който е видял книгата и познава отблизо йезуитите. Затова хората, подслоняващи в къщите си членове на подобно общество, което ловко използува проучения им живот, трябва доста да се позамислят. Libri membre del’Justitut. Lettres sur le clerge. Писма за духовенството.