Йожен Сю - Скитникът евреин

Според една легенда Скитникът евреин бил беден обущар от Йерусалим. Исус Христос, натоварен с кръста си, минал покрай къщата му и го помолил да поседне на каменния стол пред вратата и да си почине. Но евреинът безмилостно го блъснал и му казал: — Върви!… Върви!… — Ти ще вървиш до свършека на света! — отвърнал му Исус строго и натъжено.

Според една легенда, с която разполагаме благодарение на учения помощник-библиотекар в Института г-н Мори, Йеродиада била наказана да скита до Страшния съд, защото е поискала да обезглавят Свети Иван Кръстител.

Във връзка с изключителното изкуство на тези хора, в писмата на покойния Виктор Жакмон за Индия четем: „Те пълзят по земята през трапища, през браздите на нивите, подражават на сто различни звука, с вик на чакал или писък на птица поправят непохватното си движение, предизвикало шум, сетне млъкват и друг от тях, който се намира по-далеч, подражава на уж отдалечаващото се животно. Смущават съня с шумове и докосвания и карат човека да разположи тялото си така, както би било удобно за замислите им.“

Г-н граф Едуард Варен в прекрасното си съчинение за Индия, от което отново ще имаме случай да използуваме бележки, пише по същия начин за невероятното изкуство на индийците. „Те, казва той, могат да ти измъкнат, без да те събудят, и платното, с което се завиваш, докато спиш. Това не е преувеличение, а самата истина. Движенията на bheel наподобяват змийските: ако спиш в палатката си с някой слуга, проснат пред вратата, bheel ще се спотаи отвън, в сянката и на място, откъдето ще чува дишането на всеки от вас. Щом европеецът заспи, той е уверен в сполуката си. Азиатецът не ще устои дълго на привлекателността на съня. Когато настъпи моментът, той ще разреже от мястото си палатката отвесно и ще се вмъкне вътре. Движи се като призрак, без да вдига никакъв шум. Гол е и цялото му тяло е намазано с мас. На врата му виси кама. Свива се до леглото ти и с невероятно хладнокръвие и ловкост сгъва платното на малки гънки толкова близо до тялото, че да заема колкото се може по-малко място. Щом свърши, минава от другата страна на заспалия, гъделичка го, като го намагнетизира така, че той машинално се извръща и освобождава притиснатото от тялото му платно. Ако се събуди и поиска да хване крадеца, ще се натъкне на едно хлъзгаво тяло, което се изплъзва като змиорка. Но ако все пак го залови — тежко му и горко — камата ще се забие в сърцето му, той ще падне, потънал в кръв, а убиецът ще изчезне.“

Този доклад е взет от превъзходното съчинение на граф Едуард Варен за английска Индия през 1811 година.

Известно е, че учението на пасивното и неограничено послушание, главна основа на Исусовото общество, се заключава в страховитите думи на умиращия Лойола: Всеки член на обществото ще бъде в ръцете на своите настоятели като труп. Perinde ас cadaver.

Винаги с умиление ще си спомням за края на едно писмо от преди две-три години, писано от един млад и мъжествен мисионер, син на бедни селяни от Веансе. То бе изпратено от Япония, адресирано до майка му и завършваше така: „Сбогом, мила моя мамо. Казват, че там, където ме изпращат, е много опасно… Молете се на Бога за мен и предайте на всичките ми добри съседи, че ги обичам и много често мисля за тях.“ Нима този добродушен поздрав, изпратен от недрата на Азия до бедните хора от едно малко селце във Франция, не е много трогателен в простосърдечието си?!

По повод на тази препоръка в йезуитските правила има и следното: за да помогне езикът на чувствата, разумно е да се добие навикът да се казва „имах родители, имах братя“, а не „имам родители, имам братя“. Examen general, стр. 29, правила.

Припомняме на читателя, че учението за пасивната и безусловна послушност, главното начало в Исусовото общество, се съдържа в ужасните думи, които Лойола е казал преди да умре: „Всеки член на Обществото трябва да бъде в ръцете на настоятелите си като труп“ (Periude ас cadaver).

Колкото до тяхното Общество, йезуитите признават инициативата на папата само за изпращане на мисионери.

Задълженията да подслушват и долните насърчения към клеветата са в основата на възпитанието, което дават преподобните отци.

Всичко това е буквално изявление от правилниците на йезуитите. Виж Обща изповед, стр.29.

В училищата за йезуити има строго правило, според което трима ученици се разхождат винаги заедно. Когато се наложи единият да се отдели, другите двама са длъжни да се разделят също до завръщането на третия.